Най-голямата новина от разговора с него е, че ще има игрален филм за спасяването на българските евреи. Снимките предстоят. Засега няма дори работно заглавие, но Лиор Гелер обещава български актьор да изиграе една от главните роли.
„Светът ще трепери“ е съвместна продукция на България, Великобритания, Израел и Съединените щати. В главните роли са Оливър Джаксън-Коен и Джереми Нюмарк Джоунс. Номинираният за „Оскар“ и „Еми“ израелски режисьор и сценарист разказва по истинската история на двама еврейски затворници, успели да избягат от първия в света нацистки лагер – в Хелмно, Полша, където са пленени, заедно със семействата си. През януари 1942 г. Соломон Вайнер и Михаел Подчхлебник предприемат немислимото бягство. Оператор на филма е Иван Вацов, а музиката е композирана от Ерец Кошкаш, костюмите са на Ирина Кочева.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Лиор Гелер, в разговор с Даниел Димитров – за работата в България, за подготовката и очакванията от „Светът ще трепери“, за предстоящия филм – за спасяването на българските евреи, и за пътя му от студентската лента „Пътища“ до Холивуд.
Г-н Гелер, защо от България разказвате история, която се случва в Полша?
- Така е. Действието се развива в нацистки лагер, в Полша, но избрах да снимам в България, защото вече съм работил с великолепен екип, и според мен тук е едно от най-добрите места в света за снимане на филми.
Какви са Вашите очаквания от този филм? Сравняват го със „Списъкът на Шиндлер“, например.
- Не бих искал да сравнявам този филм с други филми за Холокоста. Самият израз „филм за Холокоста“ звучи малко странно. Холокост и филм са две думи, които общо взето някак си не си подхождат и не вървят заедно. Това не е някакъв жанр. От 1945 година досега са направени много шедьоври, които се занимават с тази тема. И човек носи много голяма отговорност, когато прави такъв филм. При това положение, или трябва и да разкажеш някаква нова история, която досега не е била разказвала, или да разкажеш позната история, но по нов начин. Аз мисля, че приносът на нашия филм е, че разказваме историята за първия лагер – Хелмно, и избягалите от него. Колкото и да е странно, въпреки голямото историческо значение на този лагер и тези събития, тази история не е била разказана. Споменава се в няколко документални заглания. Но досега не е имало специално посветен филм.
Очаквате ли „Светът ще трепери“ да влезе в Гинес, както предишния Ви филм – „Пътища“, заради рекордния си брой награди?
- „Пътища“ беше мой студентски филм. Не знам дали сега ще счупим някакви рекорди...
Как си обяснявате отсъствието на темата „Хелмно“ в киното? Само липсата на информация ли е причина, или има нещо засекретено?
- Въпреки голямата историческа значимост на този лагер, не се знае много за него. Той работи от 1941 до 1945 години, и през това време там са изпратени 300 000 евреи, от които са оцелели само четирима. Доскоро се знаеше само за трима от тях. Четвъртият не беше давал показания след войната...
Не мисля, че има нещо тайно или някаква конспирация. Работата е там, че за разлика от други концентрационни лагери, в Хелмно има много малко оцелели и много малко свидетелства. Също така, в последния ден от съществуването на този лагер – 18 януари 1945 година, нацистите напълно го унищожават. Не остава нищо, с което изследователите и историците след това да работят, да разследват, за разлика от други лагери. Също така, там няма някакви големи сгради, спални помещения, електрически огради и така нататък. Това е един стар замък, който нацистите превземат. Има стопански постройки и те просто закопават телата в гората, така че няма много свидетелства, от които да черпим информация.
Искам да добавя нещо, което според мен за България би могло да бъде особено интересно. През втората половина на войната подходът на нацистите се променя и те започват много да се фокусират върху премахването на каквито и да било улики. Действието във филма започва сравнително рано – на 19 януари 1942 година, което е горе-долу в началото на Холокоста. Но след това, от началото на 1943 г., след загубата на битката при Сталинград, нацистите си дават сметка, че може и да не спечелят войната, или може да загубят много територии на Изток. И за тях става важно да унищожават всякакви улики за това, което са извършили. И докато филмът започва през януари 1942 г. със сцена как лагеристите закопават труповете на вече убитите в масови гробове, то след битката при Сталинград започват да изгарят труповете, за да няма улики. Включително, започват да изравят вече погребаните и да ги кремират.
Заради липсата на информация ли предварителната подготовка за филма продължи десет години? И има ли информация, която не влезе в този филм, има ли материал за втори филм?
- През тези години аз се занимавах успоредно и с други проекти. Затова отне толкова дълго време – аз не съм нито съм следовател, нито историк. Когато попаднах на тази история, аз бях чувал за лагера. Знаех, че е един от първите лагери, и че там се употребяват подвижни газови камери. Това са бусове, оборудвани като газови камери.
След това, когато проявих интерес към темата, се консултирах с изследовател, който ми каза, че не е писано е много по темата, не са правени много изследвания и ще трябва да се работи с архиви, и това беше друга причина да отнеме толкова много време. Защото работата с архивите е тежка и дълга.
Интересувал ли сте от историята за спасяването на българските евреи?
- Много добре запознат съм с историята за спасяването на българските евреи. Това е невероятна история. Всеки човек, който израства в Израел, знае за това, но, идвайки в България, научих много повече. Общо взето, имах същата реакция на изненада, както с историята за лагера в Хелмно. Как е възможно никой досега да не е направил филм с историята за Пешев, за митрополит Кирил, за митрополит Стефан, за цар Борис Трети и техните усилия да спасят около 50 000 български евреи. България, всъщност е единствената европейска държава, където през 1945 година има повече евреи, отколкото през 1939-а, което е абсолютно невероятно. В момента работим по този филм.
Може би знаете, че миналата година се навършиха 80 години от спасяването на българските евреи и имаше десетки отбелязвания...
- Всъщност се получи така, че първият снимачен ден в България по „Светът ще трепери“ бе в деня, когато се честваха 80 години от спасяването на българските евреи. И аз си казах, че това не може да е случайно, а е съдба, и тогава произнесох една реч пред българския екип, в която им казах колко важно е за мен, че почваме снимки по този филм именно в България, и то на този ден.
Много близо до мястото, където живея в Израел, има площад и улица „Димитър Пешев“. Преди да дойда в България, аз не знаех кой е той... Много интересно е, че българските евреи в Израел изключително много почитат Симеон Сакскобургготски, заради това, което неговият баща е направил, и те все още приемат България като своя родина. И наистина много бях изненадан, че не е правен филм по тази история...
Предполагам, че Вие ще сте режисьор и на филма за българските евреи. Има ли работно заглавие, къде ще се снима?
- На твърде ранен етап съм, за да мога да Ви кажа тези неща. Все още съм на етап, в който чета, тъй като в този случай има страхотно много информация, която човек трябва добре да познава. В името на онези хора, които са допринесли за спасяването на българските евреи, в името на самите български евреи и на тяхната памет е много важно всичко да бъде точно.
Кажете поне ще има ли български актьори?
- За „Светът ще трепери“ имахме чудесен кастинг директор – Мариана Станишева, която ни предложи великолепни български актьори и ми беше много приятно да работя с тях. Нямам никакво съмнение, че и във филма за спасяването на българските евреи ще ползваме български актьори, включително и в главна роля.
И накрая, дълъг ли беше Вашия път на израстване като режисьор от „Пътища“ до „Светът ще трепери“?
- Да. Беше дълъг. Както стана ясно, „Пътища“ беше изключително успешен, много повече от това, което съм се надявал, очаквал и съм си представял. Той ме вкара в Холивуд.
Започнах да получавам поръчки като автор на сценарии в Лос Анджелис и след това с Lions Gate (Lions Gate Entertainment Corporation е американско-канадска филмова компания, създадена през 1995 г. – бел. а.) направих първия си пълнометражен филм, който е американска адаптация на „Пътища“, и тя беше заснета в България.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- (Замисля се – бел. а.) Трябва да питате жена ми. Не бих могъл да се опиша нито с една, нито с две думи.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Живота.
