Британец обикаля целия свят от почти три десетилетия без транспорт. Целта на Карл Бушби е да стане първият човек, обиколил света пеша, без да спира.
Ноември 1998 г., Чили - Карл Бушби, бивш парашутист, авантюрист и писател, започва едно необичайно пътуване. Вече 27 години той не спира да обикаля света пеша, спазвайки само две правила.
„Първото правило е, че не мога да използвам никакъв вид транспорт, за да се придвижвам. Никакви лодки, самолети, коли, магарета - каквото и да е, което може да се счита за транспорт. Второто правило е, че не мога да се прибера у дома освен ако не е пеша. Когато тези две правила се сблъскат с реалния свят, нещата могат да станат доста сложни много бързо“, разказва Карл Бушби.
Бюрокрация, преминаване през зони на военни конфликти, дори затвор, са само част от препятствията по пътя. Да прекоси Русия му помага и бизнесменът Роман Абрамович.
„Те подозираха, че сме шпиони. Аз имах военно минало и просто не вярваха, че сме пресекли Беринговия проток, защото никой не беше правил това преди. Беше много трудно да убедим руснаците, че всичко това е истина, че не сме шпиони, които току-що са били оставени от подводница. И така, 57 дни по-късно, ни съдиха, признаха ни за виновни, а след това имаше възможност за повторно разглеждане на делото. Това се превърна се в международна геополитическа драма и в крайна сметка политиците разрешиха въпроса. Определено не станахме приятели в Русия с ФСБ и граничните охранители“, разказва още Карл Бушби.
Изминавайки повече от 47 000 км, той достига и до България.
„Бях в София за няколко дни. Прекарахме си добре. София беше страхотна. Обичам София“, казва Бушби.
Всичко това обаче изисква средства, които невинаги са му били достатъчни.
„Дълга история, но основно в Латинска Америка, и със сигурност в Южна Америка, беше просто оцеляване. Имах 500 долара. Това ми стигна до Аржентина. Когато парите свършиха, пресякохме Андите и стигнахме до брега на Чили, буквално бяхме в режим на оцеляване в този момент. И по тези брегове може да оцелееш. А в Чили е зелено, плодородно. Ние буквално живеехме от земята в този момент. И от боклук, ядяхме много боклук, който беше изхвърлен по пътя. Докато можеш да изминаваш по 30 километра на ден, тогава работи“, разказва Карл Бушби.
От минус 40 градуса до плюс 50 – той носи всичко със себе си през целия път.
„Най-важното нещо е главата ти, що се отнася до оборудването. Искам да кажа, зависи от средата. Зависи от много неща. Зависи къде се намираш. Но аз бутам всичко в количка, която съм направил специално за тази цел“, сподели мъжът.
В момента Карл е в Будапеща, но краят на неговото приключение наближава.
„Мисля, че ще се приберем до края на следващата година. Визата ми скоро ще изтече и трябва да напусна Европа, да изчакам и след това да се върна. След това вероятно ще продължа от покрайнините на Будапеща. Оттам ще се преместя в Австрия, Германия, Франция и вероятно ще стигна до Париж. Ще бъде септември следващата година. Трябва да сме на брега на Франция. И дано дотогава да сме организирали влизането в Обединеното кралство през тунела под Ламанша“ казва Карл Бушби.
След близо три десетилетия непрестанно движение Карл вече вижда света по друг начин.
„Промени се драстично и трябва да напомня на хората, че започнах това нещо през миналия век. Нямахме технологията, с която разполагаме днес. Нямахме цифрови телефони и технологии. Когато започнах, нямах нищо повече от евтин пластмасов фотоапарат с ролки 35-милиметров филм. А хората не правеха много снимки по онова време. Не ни бяха необходими. Снимахме само за да изпратим снимките на вестниците у дома. Нямаше нищо онлайн. Нямаше социални медии. Светът беше много различен. Очевидно комуникациите бяха много по-трудни, но после всичко това постепенно се разви“, разказва Карл Бушби.
Но технологиите са само част от промяната.
„Това е невероятно. Въпреки че аз съм просто един човек, който върви сам по света, геополитиката се намеси в това на всяка крачка по пътя. Всеки път, когато някъде има война, всеки път, когато има финансова криза, всеки път, когато има пандемия, аз оставам блокиран. И това ми коства години“, казва пътешественикът.
А най-големият урок от целия път: „Да правиш нещо като това възстановява вярата ти в човечеството. 99,9% от всички, които срещнах по време на това пътуване, бяха просто невероятни. Не направиха нищо друго, освен да помогнат. Светът е фантастично място. Не трябва да се страхувате да пътувате. Това е едно от най-добрите образования, които съм получавал.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
