Георги Блажев е не само редактор на "Фермата", но и един от нашумелите млади писатели и поети. Разказите и стихотворенията му гарантирано ще ви разплачат от смях.
Хронична болест ли е поезията? „Поезията по-скоро не. Тя е може би настинка, която те тръшва и ти минава след известно време. Но писането, да. Симптомите са – събуждаш се в 3 през нощта с идея в главата. И си казваш – аз утре сутрин като се събудя ще го напиша. Не! Трябва веднага да станеш, да си налееш някакво питие, шоколад да си вземеш, да го напишеш”.
Вероятно го познавате като един от авторите в "Пощенска кутия за приказки". Започва да пише на 14-15 години, публикуват го в училищния вестник: „И аз си казах "О, сега ще привлечеш интереса на всички момичета!" Но аз по-скоро привлякох интереса на момчетата, които искаха да ме набият. Защото да си поет в провинциално училище не е най-сексапилното нещо”.
Да си поет и писател днес обаче е гаранция за интерес от страна на женския пол: „Имаше едно момиче...което първата му реплика беше – харесвам твоите работи, твоите разкази и стихотворения. Искаш ли да ми купиш сандали от мола? Което е доста конкретно предложение, признавам й го! Момичето знае какво иска. Но аз й казах, че за момента не съм готов да се обвържа толкова сериозно”.
Би се впечатлил не от жена, която знае кой е Бодлер, а от такава, която не знае кой е Радо Шишарката.
Георги става събитие в интернет със стихотворението си "Веганче": „Не очаквах такъв успех, но явно темата е много актуална. Много хора се вълнуват като чуят думата киноа, годжи бери, веднага настръхват. Или защото ги обичат, или защото умират да се подиграват на свои приятели. То когато се пусна стана някаква лавина, започна да се шерва! Дори мои приятели твърдят, че те са го написали. И изведнъж се оказа, че то вече не е мое, а е на народа”.
Смята, че служителките в НОИ и НАП и касиерките в хранителните магазини „имат зверска нужда да бъдат разсмени”.
20 разказа и 10 саркастични поеми Жоро събира в първата си книга - "Произход на видовете". Чувството за хумор ли ще спаси света? „Ами, не. По-скоро борбата с глобалното затопляне ще спаси света. Чисто материално. Но чувството за хумор може да спаси всеки човек по отделно. Мен лично ме е съхранявало в тежки моменти, в моменти на раздяла. На някаква загуба, която съм преживял. И съм открил, че чувството за хумор те съхранява не само, когато си нещастен, но и когато си щастлив. Някак си самоиронията е много хубаво да те държи с единия крак на земята, за да не литваш”.
