Едно време сър Алекс Фъргюсън имаше това колебание всеки уикенд в рамките на няколко сезона преди мач на Юнайтед – лудата глава, аржентинецът Карлос Тевез, или пък спокойния лежерен джентълмен Димитър Бербатов. Ако тогава ставаше дума за титулярното място в атаката на Манчестър, то една петилетка по-късно дилемата отново стои на дневен ред, този път в четвъртфиналите на Шампионската лига. Жребият противопостави отборите на Монако и Ювентус, а с водеща роля в тях са познатите от едно време съотборници с червени фланелки.
Не беше отдавна времето, когато като носители на трофея момчетата на сър Алекс стигнаха до бленуван опит за дубъл в две поредни години – постижение, все още неподвластно на нито един клуб. В крайна сметка „дяволите“ останаха само с големите планове, макар през сезона да бяха спечелили всичко останало – титлата в Премиършип, Купата на Англия, Световното клубно първенство... На финала в Рим Тевез и Бербо бяха в групата за мача и даже единият се включи в края на мача, но Барселона сложи край на миражите и се наложи лесно с 2:0.
Какво се е променило оттогава – хм, верният отговор е, че Тевез се е променил повече. Бербатов остава същият джентълмен, наслаждаващ се ходом на добрата игра, показващ от време на време проблясъци и можещ все така да „обърне“ някой мач с две докосвания. Но дотам. В същото време кибритлията Тевез, който бе натирен от сър Алекс заради безумното поведение, несериозното отношение и ламтежа за повече пари, намери пристан в Италия и лека-полека се превърна в основния играч на Ювентус. Няма ги вече „тайните“ пътувания до родината, няма скандали и „извиване на ръце“ от самия играч или неговия собственик – физическо лице (да, правилно сте прочели!), няма ги горещите приказки, че на сърцето му може да е само Бока и другаде той е наемник. Връзката между Тевез и Юве изглежда нормална, а това се вижда и на терена – в този сезон на Шампионската лига аржентинецът има 8 мача и е записал 6 попадения и една асистенция. Във всички турнири сметката на Карлито възлиза на цели 25 гола и спокойно може да се каже, че след ерата „Манчестър“ (с червен и син екип), Тевез сега изживява върха на кариерата си, а титла или поне финал в Шампионската лига, ще е мечтана кулминация.
При Монако и Бербатов положението е по-различно – за всички е ясно, че клубът няма потенциала, който неотдавна демонстрираше (и на терена, и в банковата сметка), а отстраняването на Арсенал беше плод на впечатляващата резултатна победа насред Лондон. Изпитанието срещу Юве ще е доста по-сериозен тест, в който ключова роля ще има Димитър Бербатов. Самият той имаше дилема между Ювентус и Фиорентина след приключването на отношенията с Юнайтед, но избра по-леката страна на нещата и се озова във Фулъм, където целите бяха далеч по-ниски. Монако се оказа добро място за него, а отстъпването на Фалкао под наем на същия онзи Юнайтед можеше и да е шанс за Бербатов да „открадне шоуто“ не с поредното звездно отиграване, а с „цялостен принос“. За момента това не се случва, но мачовете с италианския бивш (и навярно) бъдещ шампион е страхотна възможност.
Факт е, че и за двамата тазгодишният сезон може да се окаже „последно танго“ – Бербатов е на 34, Тевез гони 32, шансовете за добри договори и добри изяви ще започват да се сриват стремглаво като коефициенти за уговорен мач в Малайзия. Макар и двамата да са сред спечелилите трофея (преди седем сезона), успехът днес ще е нещо съвсем различно и резултат най-вече на техните усилия. Различните им „траектории“ и посоки няма да им попречат да решат всичко на терена, Ювентус и Тевез са фаворити, но пък ролята на подценения приляга много добре и върши доста работа за Монако (справка – вече споменатото гостуване в Лондон). Така че всеки от двамата бивши съотборници и всеки от двата тима имат какво да покажат и ще започнат всичко още днес. Кой ще победи и продължи напред – ще разберем след точно 180 минути (и малко продължение).
P.S. Освен двамата бивши съотборници, в последната 16-ка на най-добрите клубове в Европа личи и името на още един от звездната селекция на сър Алекс Фъргюсън. Проблемите пред него са други и комплексът от вечния местен враг може да промени ситуацията, но пък за него с абсолютна точност важи déjà vu-то от Рим – успее ли да поведе отбора си към победа, ще успее за една година да вдигне два пъти най-мечтаната клубна титла в света.
