Храната и домът ни – с това са свързани най-големите разходи за българите, показват данни на националната статистика.
Похарчените средства за храна и безалкохолни напитки през 2018 г. са 1 714 лв. средно на човек от домакинство, или с 9.0% повече спрямо 2017 г.
Спрямо 2017-та намалява консумацията на хляб и тестени изделия (1,8 кг), но и на плодове (1,2 кг).
Увеличава се консумацията на зеленчуци (2,7 кг), кисело мляко (1,7 кг) и на месо (1,5 кг). Пием и повече безалкохолни напитки. (1,2 л.)
След разходите за храна, най- много от бюджета си отделяме за жилището – вода, ток, обзавеждане.
За последната година те са 1 017 лева. Тук имаме ръст от 3% спрямо 2017-та
За транспорт и съобщения през миналата година са похарчени 667 лв., което е с близо 16% (15.8%) повече от 2017 г.
В семейство на Десислава най-много пари от месечния бюджет отиват за храна- при избора ѝ се мисли основно за децата.
„Те трябва да се хранят здравословно и храната трябва да бъде разнообразна. Трябва да ядат риба, месо, зеленчуци”, обяснява Десислава.
В последно време тя забелязва, че сметката за трапезата се вдига - за всички продукти на месец семейството отделя около 500 лева.
Официалната статистика показва обратното - че можем да си позволим необходимата храна за по-малко пари. В същото време обаче данъците са се увеличили.
Според Десислава Николова, гл. икономист в Института за пазарна икономика, обяснява въпреки, че хората могат да си позволят да харчат по-малко за най-належащото, те пък са принудени да плащат по-големи данъци и съответно част от тази печалба, всъщност се насочва към държавната хазна.
Това показва и размерът на парите, които отделяме за здраве и образование.
От Института обобщават- като цяло стандартът на живот у нас, макар и бавно, се подобрява.
