Президентът наложи вето върху промени в Закона за лекарствата, които въвеждат правила за износ на медикаменти. Председателят на Здравната комисия в парламента обяви, че с решението си държавният глава обслужва корпоративни интереси.
Според промените, търговците на едро трябва да уведомяват Агенцията по лекарствата когато искат да изнасят в други държави от Европейския съюз лекарства, включени в списъка с платените от българската Здравна каса.
Агенцията ще проверява количествата, внесени у нас, и потреблението им за шест месеца назад. Ако установи, че планираният износ би довел до дефицит, който да застраши живота и здравето на населението, ще го забранява.
„Всяка година медикаменти за стотици милиони се внасят в България и би трябвало да стигнат до българския пациент, но това не се случва, напускат страната и се реализират в други държави от ЕС, тъй като цените на производител в България са много по-ниски”, коментира
Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
Няма категорични данни за това кой какви лекарства изнася от България и в какви количества. Информациите за размера на този бизнес варират от 30 до 300 милиона евро годишно.
С промените, износът ще се следи, а данните за него ще бъдат публикувани на сайта на Агенцията по лекарствата.
Президентът обаче наложи вето. В мотивите си Росен Плевнелиев посочва, че въведените правила трябва да важат за всички, които изнасят лекарства, а не само за търговците на едро. Уведомяването на Агенцията пък всъщност представлява искане на разрешение от нея при липса на ясни правила и критерий, което може да създаде възможност за корупционни практики.
„Президентът е изключително последователен в защитата на определени корпоративни интереси. Казвам го със съжаление, защото след таксата за ВЕИ, много последователно отново налага вето”, коментира председателят на Здравната комисия в НС Нигяр Джафер.
В мотивите си държавният глава посочва още, че уведомяването на Агенцията и изчакването на решението й ограничава износа на лекарства, в противоречия с правото на свободно движение на стоки в Общността. Плевнелиев твърди, че липсва достатъчна аргументация за необходимостта от въвеждане на такъв уведомителен режим. Липсва и оценка за ефекта от него, а глобите за неспазване на закона, които стигат до 200 000 лв., са твърде големи.