Какво се случва днес с Феим Чаушев, зам.-министър на външните работи по време на най-горещите дни от СПИН процеса в Либия, и бивш член на ДПС. Той беше от тези заместник министри, които се забелязват. Заради ярките вратовръзки, участието му в преговорите за освобождаването на българските медици в Либия, немския му акцент и неочакваните скандали - първо с няколкото му имена, а после и със задържането му като посредник за откуп на откраднат автомобил.
Интервю на Вяра Деянова:
Как живее един политик, който вече не е в политиката? Прекалено спокойно е тов, което виждам аз. Добре ли е тази смяна на обстановката?
Първо , стремя се да живея спокойно. Правя сериозна равносметка за годините, когато съм се занимавал с политика - какво съм направил, какви грешки съм допускал. В този смисъл равносметката ми е изцяло положителна.
Съгласете се, че има много случаи, в които лицето е министърът, но не всеки негов заместник е под светлините на прожекторите. На Вас обаче Ви се падна тази роля заради делото в Либия. Каква беше вашата функция?
Към днешна дата мога да кажа, че мина много време и за някои неща може да се вдигне завесата... За връщането на сестрите в България и за екипа, който аз ръководех и сме свършили честно и почтено много работа. Сигурно ще звучи много така прекалено похвално, но основната работа е свършена от този екип. Формата, където са участвали и другите страни, преди всичко Англия, САЩ, ЕС.
Казвате Англия. Остана обаче вкуса на победата за Франция. Каква беше ролята на Англия?
Преди всичко аз нито една страна не съм посещавал толкова често, колкото Либия. Приблизително 15 пъти. Общо за решаването на този казус сме правили много тайни срещи в Лондон, Виена, Рим. Общо тези срещи са над 30.
Защото Англия беше катализатора, двигателя на този процес. Винаги са казвали така, че проблемът трябва да бъде решен между Либия и България. Но те даваха идеи.
Защо? Кой има интерес?
Имаха интерес, но даваха идеи. Посланикът на Англия тук в София почти, ако не всеки ден, то през ден идваше в министерството и ме информираше за актуалните проблеми. Ролята на Англия като катализатор в този процес аз го цена много, защото ако трябва да благодарим на някой, то най вече и най-много това на представителите на Външното министерство на Великобритания.
Какво направиха те?
Конкретно те активно участваха във всички срещи. След срещите, особено в Триполи, се събирахме в посолството на Англия в Триполи и обсъждахме всичко - всяка казана от либийците дума, всеки детайл, как може да формираме нашата обща стратегия. Инициатори на всичко това са, на подобни срещи бяха англичаните. В този смисъл те бяха най-активни от всички.
Защо стана така , че Сесилия Саркози...
Искам да ви кажа подробност. Бяхме на една среща в Лондон и в паузата на тази среща аз имах възможността, по инициатива на либийска страна и по-точно мой колега, който ръководеше либийската делегация- вика искам вика нещо да говорим на четири очи... Това беше една от последните срещи и на четири очи той ми каза следното: „ Вижте, аз преди да дойда тук се срещнах с лидера. И се разбрахме независимо какво ще е решението на съда сестрите ще бъдат освободени, ще бъдат върнати в България. От вас искаме само едно. „ Викам: „Кажете какво искате от нас? „. „Вие трябва да притиснете вашите съюзници партньори ( ЕС и САЩ). Лидерът ни Кадафи трябва да посети тези страни. И разбира се, след това имаше и други политически искания Западна Европа да отвори вратите си за либийски инвестиции. На мен ми стана ясно ,че Либия иска да постигне, чисто в политически план, някакви изгоди за себе си. А сестрите, те много добре знаеха, че нищо общо нямат със СПИН аферата. Но сестрите за тази цел трябва да бъдат използвани като инструмент . Обаче3 аз след това му предложих следното: „Благодаря, но искам като се върнете да съгласуваме това нещо . Искам да ви поканя в България и да се срещнете с нашия президент в София и да кажете всичко това и на него." Той след 2 дни ми се обади. Тов3а не беше обявено никъде, беше тайно. Аз го посрещнах на летището. Говорим за Убейди- колега във Външно министерство на Либия, който ръководеше тяхната делегация.
Дойде тук и направихме срещата с Първанов и той каза пред него абсолютно същото и се договорихме как ще стане решаването на проблема и връщането на сестрите в България. Ние предложихме да отиде наш правителствен самолет от Триполи да ги прибере. Но либийците казаха, че изхождайки от тяхното обществено мнение , казаха, че това няма да е добре. Намерете начин сестрите да бъдат закарани в Рим и от там да ги вземете с вашия правителствен самолет. В тази ситуация французите за пръв път се намесиха.
Те никога не са участвали във формата, за който аз говоря. Така те се появиха и използваха ситуацията. След подписването на договора за доставка на оръжия и военна техника в Либия за милярди, което разбира се създаде предпоставка и така нататък. Те умело използваха тази ситуация и се стигна до заключението, че сестрите ще бъдат върнати с френски правителствен самолет. Сега тук искам да подчертая следното. Трябва да бъдем благодарни на всички страни и всички помогнали хора- в това число и на президента Саркози и на съпругата му. Но най-вече моите благодарности са за, изхождайки от целия период на преговорите, трябва да бъдат насочени към англичаните. Това е моето мнение.
Екипът, който аз ръководех свърши най-трудната, най-черната, най- обеманата работа.
Вие сте ръководил преговорния екип.
Да. Вложил съм всичко- цялото си умение, качества като дипломат, разбира се, проблемът да бъде решен в полза на България. Но обидно е за мен лично , не говоря за себе си, а за хората, които са участвали в екипа. Денонощно сме обсъждали, положихме много усилия, но никой не иска да получи благодарности, признания и т.н. Но да има за тези хора някаква обективна оценка. За съжаление в много от медиите в България направиха така че ние да се налага да преглътнем някои критики, което е неоснователно, обективното е съвсем друго. Аз лично съм много благодарен за подкрепата на президента и на външния министър Калфин, които винаги ни даваха кураж и виждахме на практика тяхната подкрепа.
Да се върнем. Разкажете някоя ситуация, в която сте били на косъм да откажат.
В чисто човешки план това беше в началото най-голямото предизвикателство за мен, този проблем. Първоначално бях постоянно под напрежение. Зацикляне на преговори имаше, но аз в едно бях убеден, че този казус ще бъде решен в наш интерес. Защото в самите преговори личеше, ч е либийците, както ви казах, използвайки сестрите като инструмент, искаха в тази ситуация да постигнат политическите си цели. Тежкото за мен беше , че всяка среща в Триполи отивах в затвора. И като отидех там, много ми се искаше да ги прегърна всичките, но бях постоянно под напрежение, защото бях под наблюдение. Един от либийските служби снимаше с камера, а един записваше всичко, което кажехме. Всеки грешен ход, всяка грешна дума или непремерена дума можеше да обърка сметките. За това бях под напрежение
Това не е било обикновено свиждане.
Не беше. Внимаваш за всяка дума, а от друга страна ми се искаше да дам кураж на сестрите, за да не се безпокоят. Всичко това трябваше да го кажа по заобиколен начин, но не в прав текст, по дипломатичен начин.
Вие чувствате ли се забравен, мъчно ли ви е за това, че не сте в действащата външна политика?
Не, изобщо не ми е тежко. Гледам към нещата оптимистично.
А как изживяхте проблемите, които съпътстваха края на кариерата Ви? Например случката с името Ви. Поуката за Вас каква е?
Аз изобщо не искам да се връщам към тази тема, но само с едно изречение - това беше най-голямата несправедливост, която съм изживявал в моя живот. Мога да ви покажа документа от началото на 90-те години, издаден от българската държава, нотариално заверено, представяно пред немските власти. Феим Юсеинов Чаушев, Петър Юриев Чаушев са имена на едно и също лице. Този документ, който е представен пред официалните власти в Германия и в България съществува и във Външно министерство и във всички министерства, в които съм работил.
Това е ясно. С едно изречение поуката? Кой имаше интерес, защо се случи това нещо?
Това за мен беше една постановка. Не знам кой има интерес от това. Аз съм забравил и не искам да се връщам към това. Аз се чувствам такъв, какъвто съм. Имам дадено име от майка си. Който иска много да се интересува от миналото ми, да заповяда. Мога да му покажа всичко с документи. Може заедно да отидем в моя роден край и да се види с моите близки.
Делото, което заведоха срещу Вас, Ви донесе горчилка, но съдът се произнесе във ваша полза. Каква е поуката за Вас?
Поуката, за мен е следната. Когато съм бил на различна длъжности съм имал много приятели в кавички. След като вече не съм те почти изчезнаха.
Наистина ли?
Да, почти изчезнаха и затова аз съм ограничил много кръга на моите, така близки или приятели. За мен е най-голямото богатство на един човек е това да има много истински приятели. В такъв смисъл, моят кръг на приятели е сега много тесен и аз се гордея с това, че имам наистина едни истински приятели. Не напразно са измислени, най- малко всяка поговорка се базира на конкретни факти и т.н. - „Приятел се познава в нужда.".
Последно, защото звучи апетитно – в крайна сметка какво беше заключението на съда?
То приключи вече. Заключението приключи. Както виждате аз съм много спокоен, жив, здрав. Сега в момента гледам да живея спокойно и обръщам повече внимание на здравето си и на близките си. Имам по-честа възможност да контактувам с любимата си дъщеря, с която се гордея.
Тя върви по вашите стъпки.
Да. Завърши в Китай. Беше в Шанхай. На световното изложение представляваше немските големи компании.
Съпругата Ви, вие все още сте съпруг и съпруга?
Да. Тя е в Германия. Няма ли да се съберете сега? Вие сте по-свободен сега.
Е сигурно. Сега съм по-спокоен. Сигурно и това ще стане. Има време.
Тъжно ли Ви е за нещо?
Сега не ми е тъжно. Тъжно ми е за неща, които ми се случиха. Най-вече ми е тъжно, когато виждам, че има много несправедливости, не отговаря на истината. Тъжно ми е , когато не си оценен като човек, който наистина притежава съвсем добри намерения и човешки качества.
Имате ли приятели сред ДПС?
Към днешна дата е силно казано приятели. Познаваме се, здравей, здрасти. Близки отношения нямаме.
С Ахмед Доган от кога не сте се виждали? И ние медиите не сме го виждали.
Откакто вие не се виждате, и аз от тогава. Така че... Този епизод от моя живот съм го затворил. Край, защото политиката като професия е интересна. Много неща научаваш, виждаш, придобиваш опит, но политиката в общественото пространство стана вече много мръсна дума. За това хората не са виновни. Виновни са политиците. Защото честните, почтените хора, сигурно има сред политиците почтени хора, но те нямат място в политиката. Рано или късно самата политика ги изхвърля тези хора в периферията.
От времето на политиката обаче остана един спомен - вашите вратовръзки. Пазите ли ги още? Повече ли са или са същия брой?
Вратовръзките ми бяха хоби. Вие знаете над 8 000 бяха, но сега вече те играят ролята на музеен експонат, защото аз вече много рядко ползвам вратовръзки. Сега имам други хобита. Обичам да готвя... и претендирам, че най-вкусния боб го правя аз.
Колко води сменяте
Две води. Хората, които са яли мой боб казват, че е много вкусен. Затова имам самочувствие.
Другото ми хоби са цветята. Често съм градинар.
Обичам да ходя на разходки. Витоша е близо.
И не си мечтаете за политика?
Не. Но това ми е в кръвта и следя новините.
