Съдийската гилдия осъди опитите за уличен натиск върху решенията на съда във връзка с делото за собствеността на Куршум джамия в Карлово, за която спорят Мюсюлманското изповедание в България и общината.

Три дни след заседанието на Апелативния съд в Пловдив, когато се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция, а сградата на джамията и съседното турско кафене бяха нападнати с павета и самоделни бомби, Съюзът на съдиите излезе с позиция, в която определя като „напълно недопустим” натиска, който се упражнява върху съда. „Не оспорваме конституционно гарантираните права на гражданите на град Карлово свободно да изразяват мнението си за собствеността на Куршум джамия, включително чрез мирно събрание или манифестация”, подчертава съсловната организация.

От Съюза на съдиите не коментират конкретното дело и неговия ход, а припомнят, че съдът е длъжен да приложи закона, какъвто е приет от Народното събрание, както и другото приложимото законодателство, отнасящо се до така наречените „вакъфски имоти", включително и междудържавните договори, по които България е страна.

Съдиите припомнят, че след обявяването на независимостта на България през 1908 г. с помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми между България и Турция, като през следващата година са подписани три двустранни протокола. С един от тях се уреждат проблемите с мюсюлманските общини и вакъфските имоти в България. В този протокол държавите са се съгласили, че религиозната свобода и свободното изпълнение на религиозните обреди ще бъдат осигурени на мюсюлманите и че те ще имат същите граждански и политически права, каквито имат и останалите граждани, изповядващи други религии. България е поела задължението за доброто съхранение на недвижимите вакъфски имоти, намиращи се на нейната територия, припомнят от Съюза на съдиите.

От гилдията подчертават още, че принципът на взаимно зачитане на имуществените и религиозни права на българите и турците се съдържа и в т. нар. „Ангорска спогодба”, подписана през 1925 г. между Царство България и Турската Република. С нея се уреждат правата на изселниците от двете държави. От името на българската държава спогодбата е подписана от Симеон Радев – тогава извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингон.

Известно е, че след 1945 г. голяма част от имотите на вероизповеданията са били отнети в полза на държавата, пишат още съдиите в позицията си. Известно е също така, че след 1990 г. бяха приети няколко закони, наречени „реституционни”.

Един от тях е Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), посочват от съсловната организация. В този закон приетият през 1997 г. чл. 3, ал.2 гласи: „Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2.

„Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон”, се цитира в позицията на Съюза на съдиите.

Разпоредба със същото съдържание е приета и през 2002 г. със Закона за вероизповеданията, се посочва още в позицията и се цитират споменатите текстове.

„Не може да не бъде отбелязан фактът, че когато цитираните закони са приемани, активна обществена реакция не е забелязана. Протести, ескалиращи дори до хулиганство, стават факт едва когато съдът започва да ги прилага”, подчертават съдиите, намеквайки, че протестът трябва да бъде насочен към законодателната, а не към съдебната власт.

В становището на организацията се посочва, че множеството дела по имотни претенции на Мюсюлманското изповедание се разглеждат в различни съдилища в страната и всеки казус е различен. Този с Куршум джамия обаче е на път да се превърне в прецедент, защото на първа инстанция съдът присъди имота на Мюфтийството.

Съюзът на съдиите взема повод от последните събития, за да призова за пореден път да призова Висшия съдебен съвет най-после да излезе с категорично принципно становище в защита на независимостта на съда. „ВСС е длъжен да не допуска решенията на съда да бъдат използвани за политически или икономически цели и още по-малко за създаване на етническо напрежение между българските граждани", се казва в становището.