Неслучайно на българска трапеза без хляб не се сяда, а всеки специален гост посрещаме с хляб и сол.
Да правиш хляб е изкуство, а не просто замесване на брашно, вода и сол. За скромната си възраст Пресиян Петров успява да изучи един от най-старите занаяти - хлебарството.
На въпрос какво е хлябът, Пресиян отговаря: „Три различни неща ми идват наум, когато си мисля за хляб. Едното е брашно, вода и сол. Второто е това, което искам да оставя на всички след мен. И третото е - нещото, което ми помага да променям хората без да влизам в контакт с тях. В момента, в който аз съм направил един хляб, той е минал през мен буквално много пъти”.
Да го гледате как прави хляб е магия. Във всяко негово движение си личи колко любов и отдаденост влага хлебарят. Той е едва на 26, но е намерил своята мисия - да дава на хората част от себе си чрез хляба. Прави го вече 6 години.
„Започнах да се чудя какво да правя. Междувременно бях студент във Велико Търново, история, но осъзнах, че това не е нещото, с което мога да допринеса към света. И докато го търсих осъзнах, че единственото нещо, което свети вечер е хлебарницата. И една приятелка ми помогна да вляза в пекарна. И в момента, в който стъпих там просто не исках да излезна. Усещането винаги е едно и също - когато си в хлебарница усещането е, че ти предстои да твориш”, разказва той.
Започва да чиракува в различни пекарни, но остава разочарован - във всеки опит да подобри уменията си среща съпротива. Затова започва да търси нови възможности за усъвършенстване.
„Възприех идеята на новите световни майстори, които твърдят, че обменът е единственият източник на знания. Т.е. идеята не е да отидем в едно училище, да учим 5 години и да станем бакалавър по хлебарство, примерно. Идеята е да срещнем 250-300-400 майстора и да обменяш опит с тия хора, защото те работят години наред, виждат различни неща и всяка една разлика, която учим ни дава ограмотяване. Което за мен означава - ставаш по-добър”.
„Свързах се с един по мое мнение невероятен майстор, който работи в пещ, направена 1972 г., една от най-старите пещи във Франция, която все още съществува и се работи в нея. Отидох за кратко - 2 седмици, които прекарах в нон-стоп правене на хляб през нощта, през деня оправяхме градината на този майстор, защото живях у тях. И това беше първото истинско хлебарско усещане, което аз получих. Получих усещането, че един човек е отдал целия си живот на хляба”, спомня си младият хлебар.
Първият опит на Пресиян да приложи всичко научено извън България е провал. Казва, че е много трудно да се приемат промените. В момента, в който се опитал да наложиш промяна, тя била нежелана. „И това на практика ме накара да осъзная, че мястото ми не е там”.
Австрия, Унгария, Румъния, Корея - почти няма точка по света, на която Пресиян да не е потърсил ново знание за един от най-старите занаяти.
„Когато отидох в Корея за първи път и ме накараха да направя хляб в една от най-добрите хлебарници на Корея, го изхвърлиха и казаха, че не става за нищо. Казаха, че не става и за кучета. Хлябът ме научи да признавам, че не съм прав. Защото всеки един момент, в който си помисля, че съм прав, той обикновено ми показва обратното. И другото нещо, което си мислех, че имам, а се оказа, че никога не съм имал е търпение. Хлябът трябва да е перфектен”, казва Пресиян.
„Тук ноу-хау няма, тук има практика. Правиш едно нещо 1500 пъти и го научаваш. Направиш го 150 000 пъти и може да кажеш, че си хлебар. Ако го направиш няколко милиона пъти, сигурно ще си помислиш, че си нещо повече от хлебар, но за съжаление си все още ученик на хляба. Той ни учи цял живот”.
И дори след всичко научено, след всички провали и успехи, Пресиян не е сигурен, че е на прав път. До една среща, която ще помни винаги. „В Русе имаше едно изложение, на което участвах. И дойде един дядо с бастун, който каза, че е дошъл от много далеч, сменил 3 автобуса, за да дойде, да ми целуне ръката, да опита хляба, но нямал чене, не можел да яде, затова трябвало да си го върти в устата, за да омекне достатъчно. След като го направи това нещо се разплака и каза, че си е спомнил майка си. Тогава повярвах, че това, което правим, е имало смисъл. Дотогава не вярвах, че има. И тогава осъзнах, че всъщност не ме интересува кой какво мисли, защото хората, които е трябвало да разберат нещо, са го разбрали”.
Чудите се с какво е по-различен хлябът на Пресиян? Един от първите отговори е, че неговият хляб е правен с квас - естествената ферментация на брашно и вода.
„Хляб с квас се е правил поне от времето на Древен Египет, т.е. трето хилядолетие пр. Хр., някои изследователи казват, че може би е било и по-отдавна. И се е правило до сравнително скоро. В България хляб с квас се е правил до 1944-та година. Тогава все още е имало хлебарници, които са работили с квас. Имало е хлебарници, които са работили и с бирена мая. Тогава започва налагането на комерсиалната мая и започва постепенно затварянето на занаятчийските хлебарници. До момента, в който законът не ги изхвърля навън. Защото вече няма занаят хлебар”, разказва почти енциклопедично младият мъж.
Признат е като майстор от едни от световните величия в хлебарството, но няма самочувствието на най-добрия в занаята. Казва, че не е направил най-добрия си хляб. „Надявам се никога да не го направя, защото съм възпитаван до голяма степен вече от корейци, а те пък имат общи черти с японците. И един от учителите ми каза, че в момента, в който направиш най-великото си дело, ще трябва да се самоубиеш, защото няма за какво да живееш повече”.
Днес не излиза от пекарната между 20 и 30 часа. Предава знанията си на всеки, в който види ентусиазъм и страст към пекарството.
На въпрос как се чувства докато прави хляб, Пресиян отговаря: „Тук отново би се намесило егото и бих казал, че се чувствам като най-великия човек на света. За жалост не съм. И това много добре го осъзнавам. Чувствам се като човек, който може да направи промяна. А това е може би най-великото нещо, което аз си представям в един живот. Чувствам, че съм намерил мястото си”, признава Пресиян.
Най-странната му мечта е в България да има по-бързи влакове.
„Това ще намали горивото, използването му, ще направи земята по-чиста, ще направи цяла България по-чиста, ще направи света по-чист. Тогава ще отглеждаме по-хубави пшеници, ще мелим по-хубави брашна и ще правим още по-хубав хляб!”
