Откриването на възобновената Желязна църква на Ивановден прескочи границата на религиозните празници. Събитието зае първото място сред политическите събития на Балканите.
В стила на турската политика Реджеп Ердоган прикова вниманието и поиска турските джамии у нас също да бъдат реставрирани. Турската страна даде да се разбере, че е отпуснала 15 млн. турски лири за реставрацията и че целият екип от реставратори е турски.
Така реставрацията на желязната църква се оказа залог за бъдещите отношения между България и Турция. За да стане домакин на подобна визита, страната ни постави условие – да се спазва свободата на медиите в Турция.
Кои са османските обекти, които трябва да се ремонтират у нас и кои българските – в Турция?
Споразумението за поддържането на културните паметници в двете страни е пописано от бившият министър на културата Вежди Рашидов.
„Всички джамии в България са уникални като архитектура и са български паметници, българска собственост”, каза той.
Ремонтираните джамии са Ески Джамия в Стара Загора и Джумая Джамия в Пловдив.
Българските религиозни паметници в Турция са отдавна ремонтирани. Така е с двете църкви и с българското гробище в Одрин. Възстановена е собствеността върху българската Екзархия в Истанбул. Остава да бъдат отпуснати средства за ремонта на българската църква Свети Димитър в българското гробище в Истанбулския квартал „Ферикьой”.
Църквата е построена в памет на избитите от гръцките андарти 63-ма българи от село Загориани, Костурско.
Носи името на ктитора си Димитър Спиров – български тържовец от Костурско, дарил парите за изграждането ѝ след Първата световна война. Изселниците от Западна Македония и млекарите от Загоричани са най-голямата част от българската колония в Цариград.
С църквата „Св. Димитър” ангажиментите към българските културни паметници в Турция се изчерпват. Остава да бъдат ремонтирани реставрирани джамиите у нас. Досега е ремонтирана пловдивската джамия. Работи се по Шуменската и Софийската.
„Общо са девет обекта – джамията в София, в Ихтиман, Михалково, в Кюстендил, в Разград, в Карлово, в Силистра, в Шумен, в Пловдив, която вече е завършена”, пояснява главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик.
В началото на пролетта мюфтийството очаква да приключи ремонта на софийската джамия. Тя е действаща и се управлява от главното мюфтийство. На откриването на джамията пожела да дойде в Ердоган.
В най-тежко състояние у нас са джамиите, за които се водят съдебни дела. Те са изключителни паметници на архитектурата и културата, но за спасяването им до момента не се намират средства.
В Кюстендилската джамия не е влизано от 4 години. Сега изглежда потресаващо. Използвана е за свърталище на клошари. В михраба или нишата, някой си е палил огън. Конструкцията е укпревана последно през 2006 г.
Сградата е със статут на национален паметник на културата от 1968 г. Правени са многократни, но временни ремонти.
Когато се строи джамия, в основите ѝ се заравя делва с жълтици, за да може когато падне джамията, с парите да се построи нова. Това е още една причина мюсюлманите да не приемат разкопките вътре в джамиите.
Такива разкопки се правят в повечето от паметниците на османската архитектура у нас. Карловската куршум джамия е един от най-оспорваните през годините паметници и един от най-старите запазени изобщо в страната ни.
Построена е през 1458 г. от Али, сън на Карлъ, възпитател на султан Джем, син на султан Мехмед, син на султан Мурад хан. Годината е установена по открития и разчетен от археолозите надпис.
Той завършва с пожеланието „Да бъде до свършването на времето”, пожелание, което едва ли ще се осъществи, ако се съди по вида и състоянието на сградата.
След откриването на Желязната църква в Истанбул външният ни министър Екатерина Захариева съобщи, че България ще ремонтира джамията в Разград. Тя е изключително красива, но за съжаление е запусната от години.
От две години областната администрация провежда аварийно-спасителни и реставрационни работи по сградата.
Шуменската джамия „Шериф халил паша” или по-известна като Томбул джамия заради тумбестата си форма, се реставрира от 13 години. На този етап възложител е мюсюлманското вероизповедание.
Стилът на джамията е бароков с пищни украси и стенописи на цветя, растителност и плодове в най-модерните за епохата цветове – оранжевият и червеният. Джамията е най-голямата на Балканите след Селимие в Одрин.
Михрабът в шуменската джамия, както и във всички други джамии в България, гледа на Югоизток – така сочи най-краткият път към Саудитска Арабия.
В двора на джамията има медресе или средно и висше училище с библиотека, оригиналните книги на арабски и персийски са преместени в националната библиотека в София.
Към сградата е имало и начално училище за калиграфи. Минарето е 40-метрово с 99 спираловидни стъпала. Моезинът ги изминавал по пет пъти на ден, за да призове за молитва. В Шумен тя започва 4 минути след Варненската и 14 минути преди Софийската, защото часът ѝ е съобразен с изгрева на слънцето.
Конфликтна точка между държавата и мюфтийството е и за какво ще се използват джамиите след като бъдат възстановени.
В същото време делата за имотите на мюфтийството продължават. Последното е от март 2016 г. по търновския закон срещу министерския съвет и 22 общини.
Финансовото изражение на борбата за влияние изглежда така – за ремонтите на Томбул Джамия в Шумен и Баня баши в София Турция е изпратила у нас близо 3 млн. лв. За ремонти на джамии от държавния бюджет чрез дирекцията по вероизповеданията за последните 8 години са отпуснати 2 300 000 лв.
