Срещнахме се с Мария Бакалова часове преди да връчи голямата награда на 10-ото юбилейно издание на „Синелибри“. Номинираната за Оскар актриса е председател на международното жури на фестивала.

По думите ѝ тази награда гласност на проекти, в които са вложени много усилия. „Може да има страхотно послание, но ако малко хора го видят, какъв му е толкова смисълът“, допълва актрисата.

Пътят на Мария Бакалова в киното започва преди 7 години във филми като „11А“ и „Трансгресия“. Взима участие в редица български ленти, когато през 2020 година печели кастинга за ролята си на Тутар във филма „Борат 2“. Именно тази роля накара Холивуд да говори за България и я превърна в първата ни сънародничка, номинирана за „Оскар“.

Днес младата актриса продължава своя път към Оскарите, но този път с български проект. Филмът „Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, посветен на мистерията Царичина е тазгодишното ни предложение за престижните награди. Бакалова участва във филма като актриса, но и продуцент.

Най-големият световен проект на Бакалова в момента е филмът „Стажантът“. В него се превъплъщава в ролята на покойната съпруга на Доналд Тръмп – Ивана. Следващото завръщане на актрисата у нас ще бъде на 24 ноември на фестивала „Киномания“, където ще представи филма на неговата българска кинопремиера.

– Коя е най-голямата награда в киното?

– Може би любовта на зрителите е най-голямата награда, поне за мен, защото ние правим изкуство за хората, в края на краищата. Колкото по-голямо е посланието, толкова по-добре. Колкото повече те кара да отвориш дискусия и разговор за наболели теми, за неща, които са табу, за неща, които хората замитат под килима. В крайна сметка, целта на едно произведение е да провокира хората да говорят и да действат. Иначе всеки се радва на оценка на критиците, и на статуетки.

– Вие какво знаехте за мистерията Царичина преди да се заемете с този проект?

– Аз мисля, че много голяма част от българите се вълнуваме точно от такива легенди, митове. Неща, които са се случвали. Това не е толкова далечно минало, събитията се случват през 90-те. Пък и ние малко имаме една национална черта да вярваме в едно по-оттатъчно съществуване. Когато се заиграеш с това, когато се вкараш в цялата тази атмосфера, в един момент можеш да загубиш представа кое е истина и да изпаднеш в триумф на глупостта.

– А как според Вас тази българска история, в която са замесени военните, екстрасенси, би докоснала, би стигнала до членовете на Академията зад океана, в борбата за големите награди?

Имахме премиера на филма в Торонто. Цялата публика реагира на същите места, на които и ние, смееха се, където и ние, което значи, че филмът е универсален.

– Какво може да кажете за ролята на Ивана Тръмп в „Стажантът“?

– Аз се впечатлих много повече, когато се зарових в неща, свързани с пътя ѝ да стане Ивана Тръмп. Модна икона, великолепно красив модел, била е интелигентна, атлет, градила е цялата империя. Тя е била вицепрезидент, движела е казината, движела всички тези неща.

– А Вие какво намирате от себе си в нея?

– Работната етика, работохолизма в положителен смисъл и желанието да бъдеш виждан заради труда ти и заради начина ти на мислене, а не заради това как изглеждаш.

– Кампанията в САЩ е много по-кървава, компроматната война е много по-голяма. Имахте ли притеснения да приемете тази роля?

– Не мислих, че филмът би бил толкова коментиран, тъй като през 70-те, 80-те, 90-те, Доналд Тръмп не е бил политическа фигура. Той е бил строител. В този смисъл филмът не е политически, не е за разделението между демократи и републиканци, а по-скоро за тъмната страна на Американската мечта.

– Способно ли е киното да повлияе на публиката, на нагласите на публиката?

– Искрено се надявам киното да може да повлияе на публиката. По един или друг начин, фактът, че ти имаш право на глас, значи, че трябва да го използваш. Това е нещо, за което винаги апелирам хората. Без значение дали ще е в Дания, България, Франция, Норвегия, когато имаш дадено право на глас, използвай го. По-добре е да гласуваш по един или по друг начин – гласувай.

– Вие как правите изборите в своя живот? Без значение дали ще е за работа, или за друг избор?

– С голяма подготовка, която съм готова в следващия момент да я захвърля зад гърба си и да се оставя на интуицията си. Това, което е важно да си изчисля най-добра позиция, най-лошо развитие на нещата, да имам план Б, план C. И от там нататък, когато имаш тази база, тогава можеш да си позволиш да послушаш сърцето си накрая.

– Защо продължавате да да избирате България, въпреки че сте световна звезда, продължавате да се връщате у нас?

– Аз си обичам България. Винаги ще си обичам България и винаги за мен ще бъде щастие и гордост да отразявам малко светлина тук. Има изключително талантливи хора, има изключително интелигентни хора, изключително способни хора. Чувствам, че е моя отговорност да взимам участие в неща, които са тук. Аз съм тръгнала от тук и винаги ще се връщам тук. Къде ще съм базирана заради различните проекти вече е отделен въпрос. За мен е щастие и аз искам да се асоциирам с държавата ни. Искам да помогна на хората да си кажат: „Щом тя може, значи и аз мога“. Време е малко да си повярваме.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK