След скандала с реклама на енергиен прах от фолкпевицата Диона отново излезе на дневен ред въпросът кой и как контролира инфлуенсърите.

А за подобни реклами участниците взимат по няколко хиляди лева. Цената се определя от броя последователи.

Европейският съюз няма общо законодателство относно работата на инфлуенсърите, но се обсъжда нуждата му.

Националната агенция по приходите (НАП) започнаха инициатива преди 2-3 години, работейки с големи рекламни и агенции, използващи инфлуенсъри.

От НАП заявиха за bTV, че през тази и миналата година са направени 28 проверки на хора, които получават доходи от публикуване на съдържание в интернет. Част от тях – за пет години назад. 

„Установените недекларирани данъци и осигурителни вноски са в размер между 1000 лв. и 30 000 лв. на човек. След отправена покана към лицата, част от тях са внесли доброволно своите задължения“, обявиха от НАП.

Проверки на инфлуенсъри се правели регулярно. Включително следят и анализират дали демонстрираният стандарт на живот на инфлеунсърите отговаря на декларираните доходи.

Как е в други държави от ЕС

Закон за инфлуенсърите има в Испания, обмислят такъв и в Белгия.
Италия и Франция са разписали дори строги мерки.

Във Франция инфлуенсърите нямат право да рекламират пластична хирургия и естетични процедури, нито крипто валута, хазартни игри или никотинови продукти. Санкцията може да бъде до 5 години затвор и глоба до 750 хиляди евро.

Някои европейски държави имат етични кодекси – като Финландия, Австрия, Германия, Нидерландия, Люксембург.

В други съдържанието онлайн се контролира чрез законите за рекламата и за медиите онлайн. В България, като и в Кипър, няма конкретна регулация. 

Вижте коментара по темата на инфлуенсърът Евгения Джаферович:

Продължи да четеш