Заради законодателен абсурд българската държава продължава да наказва деца за престъпления, за които не наказва възрастните, обяви програмният директор на „Национална мрежа за децата" Дани Колева в предаването „Тази сутрин” по bTV.
Тя разкритикува системата за наказания на малолетни и настаняването им в т. нар. социално-педагогически интернати, каквито има в селата Стралджа, Драгоданово и Варненци. Те практически са специфични учебни заведения, но се различават от трудово-възпитателните училища, в които се настаняват деца-престъпници.
По думите й, в тези интернати са настанени деца, които обикновено са жертви на насилие и имат нужда от помощ, а там се третират като престъпници. „80% от настанените там деца са извършили дребни нарушения – бягства от училище и от дома, кражби. Особено показателно е, че има дете, наказано толкова сурово за това, че е откраднало от сладкарница”, възмути се Колева.
Програмният директор на „Национална мрежа за децата” разкритикува системата заради правния вакуум между Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Закона за закрила на детето. Тя обвини за ситуацията отговорните институции – Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Министерството на правосъдието, между които имало липса на диалог. „Трябва да седнат на една маса и да измислят как да се променят законите. Де факто тези училища са домове за деца, а когато се стигна до деинституционализацията, тези училища бяха изключени от разпоредбата”, обясни Дани Колева.
По думите й, именно заради това вече повече от четири месеца след разкритията за насилие над деца в интерната в Стралджа ситуацията остава същата, а институциите продължават да си прехвърлят отговорността.
Експертът от „Национална мрежа за децата” и бивш директор на Държавната агенция за закрила на детето Весела Банова, която е посещавала трите интерната, коментира, че в тях са настанени предимно деца от нестабилни семейства. „Случва се родителите да отсъстват, да са психично болни. Те самите са толкова объркани поради липсата на опори, че са тотално дезориентирани. Не знаят рождената си дата, не знаят кой месец е”, обясни Банова.
„Има неразбиране за този проблем от страна на хората, които правят законодателството за това. Закона за борба с противообществените прояви тези деца се разбират като проблем, а те имат нужда от терапевтична грижа, законите са неадекватни на проблема”, категорична е тя.
Представителят на Образователното министерство Грета Ганчева от дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието" подчерта, че интернатите всъщност са училища и въпреки че са специални държавни институции, те не могат да осигурят адекватна грижа, защото приоритет е обучителният процес. „Това са деца, които се нуждаят от общата ни подкрепа. Трябва да се работи в средата и местните общности”, препоръча тя.
Грета Ганчева призна, че според резултатите от проверките в трите интерната наистина персоналът често не е запознат с проблемите на децата. „Има и добри примери, където е установена добра атмосфера, условия на доверие. Сигналите за насилие са много тревожни, обезпокоени сме от този факт. Хора от екипа, за които има сведения за насилие, са отстранени”, увери тя.
По думите й, се прави опит децата да бъдат преместени в други институции, но експертите от Националната мрежа за децата подчертаха, че децата, живели в изолираните общества на интернатите, често са от крайно маргинализирани семейства и след това нямат достъп до закрила.
