На днешния ден преди 94 години в сърцето на София е извършен най-големият терористичен акт в историята на Европа до тогава и на България до наши дни – атентатът в църквата „Света Неделя”. Комунисти взривяват покрива на храма в опит да ликвидират цар Борис III, като в резултат загиват 213 души, а стотици са ранени.
Забранената след Септемврийското въстание от 1923 г. БКП започва активна терористична дейност. Междувременно полицията засилва натиска си, което радикализира комунистическото ръководство. В началото на 1925 г. екстремистите, водени от Петър Абаджиев, влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. Той им помага да внесат 25 кг експлозив, който е разположен на покрива. До бомбата има и шише сярна киселина – с цел да се отделят отровни газове.
За да реализират плана си, комунистите убиват депутата о.з. ген. Константин Георгиев. Опелото му е насрочено за Велики четвъртък, 16 април, а мястото е "Свети Крал" (днес - "Света Неделя"). Само заради големия брой присъстващи министрите от правителството се оказват далеч от взрива. Царят по това време е на погребенията на други убити от комунистите и въобще не стига до църквата.
Точно в 15:20 ч. бомбата избухва и убива 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и десетки граждани, включително деца. Атентатът лишава България от някои от най-светлите си политически и военни умове – и то точно в навечерието на все по-сигурния нов световен конфликт.
Част от терористите успяват да избягат в Югославия, а клисарят Задгорски и комунистите Марко Фридман и Георги Коев са обесени публично. Обявено е военно положение, започва преследване на дейци и симпатизанти на БКП, което е придружено с репресии и стотици политически убийства. Сред ликвидираните без съд и присъда са и интелектуалците Гео Милев, Йосиф Хербст и Христо Ясенов, за които няма безспорни данни да са били съпричастни към противодържавна дейност.
Атентатът, за който БКП веднага обявява, че е „необмислено действие” против волята ѝ, има огромна роля за разделението на българското общество и нестихващото насилие, което продължава години наред. Спиралата на звества, на които се отговаря със зверства може да се проследи през военните години, по време на комунистическия терор след 9 септември и до днес, когато у нас все още няма единно тълкуване на историята.
Група граждани отбелязаха тази тъжна дата с поднасяне на венец и запалиха свещ в памет на загиналите.
