20% от българите не са прочели нито една книга през последната година, Това сочат данните на проучване поръчано от Асоциация „Българска книга“. Най-малко четат хората на възраст между 15 и 30 години.
Лора е от хората, които купуват по 10 книги на месец, забелязва обаче тревожната тенденция сред младите. Намираме я в столична книжарница.
„Ако продължаваме с тези темпове надолу първо езикът ни ще се промени и второ какво ще стане с нашата култура. Мирисът, идването тук е нещо, което трябва да ти липсва и смятам, че се възпитава“, каза Лора.
Изследването сочи - за последната година четенето у нас намалява.
„Най-четящите българи са между 40 и 60 години, най-нечетящите са 15-30, което е нормално, тъй като там конкуренцията с интернет е изключително голяма“, заяви Мая Бобева от асоциация „Българска книга“.
И още най-много се чете в интернет, предпочитани са кратките текстове.
20% от участниците в изследването, които казват, че не четат признават също, че имат не повече от 10 книги у дома.
„А в крайна сметка и световните изследвания показват, че наличието на книги у дома определят успеха на детето“, допълни Мая Бобева.
Според писателя Здравка Евтимова намаляването при четенето е знак и за обществото, и за авторите.
„Това говори, че нашето общество минава през един труден етап от своето развитие. Човек е концентриран върху начина да сложи хляба върху масата. Това е не само симптом, може да е насочено и към авторите, към нас пишещите, че не успяваме да създадем нещо толкова силно, че да привлечем не само вниманието, но и на усещането, на духовния строй на човека“, отбеляза Здравка Евтимова.
В книжарниците не отчитат отлив на клиенти, дори и сред младите, които посягат обаче повече към литературата на английски.
„Те наблюдават какво се случва в „Тик Ток“ и „Инстаграм“ и търсят изданията, които представят инфлуенсърите, които следят“, обясни Поли Стоянова.
А противно на данните в Националната библиотека поради засилен читалните остават отворени за посетители и през август.
