В Локомотив София познават добре ЦСКА. Това важи особено за шестима футболисти, които са обличали червената фланелка. По един или друг начин от “Армията” те са се озовали в “Надежда”. Кои са те и как са извървели пътя от единия до другия стадион вижте в следващите редове.

Христо Коилов
Ветеранът дебютира в евротурнирите през 1992 година (тогава е на 23 години) с екипа на ЦСКА. Армейците отпадат от Аустрия Виена и пропускат възможността да се изправят срещу Брюж в директен сблъсък за влизане в Шампионската лига. Две години по-късно халфът е в състава на червените в двубоите с Ювентус (първия спечелен с 3:2, но в последствие загубен служебно заради случая “Михтарски”). През зимата на 1995 година преминава от ЦСКА в Локомотив София. Отново е участник в евротурнирите – като футболист на железничарите се изправя срещу Дери Сити, Халмщад и Рапид Букурещ. Следват предстои в швейцарския Люцерн и немския Унион Берлин. През 2003 година се връща в “Надежда” заради близките си отношения с тогавашния треньор на червено-черните Ясен Петров.

Марчо Дафчев
През 1998 година преминава в Локомотив София от Сокол Коматево. Пътят към големия футбол му е проправен от Георги Василев, който по това време е треньор на железничарите. След три години в “Надежда”, изненадващо за мнозина подписва тригодишен договор с ЦСКА. Започва с фантастичен мач срещу Локо Пловдив, но се контузва тежко и е закотвен на резервната скамейка от Луиджи Симони. След идването на Стойчо Младенов, за него няма място в отбора. Тръгва си след като за един полусезон е изиграл едва шест мача. Минава през гръцкия Патрайкос и Ботев, след което отново се озовава в Локо София.

Иван Пасков
Привлечен е в ЦСКА от Дунав през сезон 1997/1998. Задържа се и през есента на следващия шампионат, но така и не може да намери място в отбора. Димитър Пенев, който по това време е начело на червените, го освобождава. След това се подвизава в Спартак Варна и Велбъжд, за да дойде големият връх в кариерата му – шампинската титла с Локо Пловдив. От там отива в гръцкия Каламата, за да се озове в състава на Стефан Грозданов, където бързо печели титулярно място.

Йордан Върбанов
Изкарва два периода в ЦСКА. През 2000 година идва на “Армията” от Несебър. Треньор на червените тогава е Енрико Катуци. Защитникът записва само един мач и след края на сезона е преотстъпен на Спартак Варна. Там прекарва година, след което отново се връща при армейците. От 2002 до 2005-а е футболист на ЦСКА. Появява се по-често в игра, титуляр е при гостуванията на Блекбърн и Галатасарай. Има общо седем мача в евротурнирите. Два пъти е шампион с червената фланелка (2003, 2005). Миодраг Йешич обаче решава, че повече не е необходим на тима и го освобождава. След това минава през Конелиано. В Локо София представянето му е на приливи и отливи.

Иван Павлов
Юноша на ЦСКА. През 2003 година играе в мъжкия отбор и става шампион с червените под ръководството на Стойчо Младенов. През лятото разтрогва договора си по вина на клуба и преминава в Спартак Варна. В Локомотив София идва от Пирин 1922 преди началото на настоящия сезон. До този момент не може да се наложи.

Станислав Руменов
Юноша на ЦСКА. Продължава кариерата си в Марек, от където отива в Локомотив София. В “Надежда” обаче не може да се пребори с конкуренцията на Генков и Антунович и рядко влиза на терена.

"ТЕМА СПОРТ"