Мирослав и Симеон притежават законно оръжие повече от 20 години. Мирослав е закупил оръжието си от интерес към оръжието като произведение на изкуството и част от историята. Симеон притежава огнестрелното оръжие поради страстта си към спортната стрелба и лова, а освен това с оръжията го свързва и работата му като управител на охранителна фирма.
Двамата споделят, че притежанието на оръжие не e привилегия, а отговорност. Ситуациите, в които могат да си позволят използването му не са изключени, но ги определят като крайна мярка, към която трябва да се прибягва в краен случай и да не се подхожда емоционално.
„Дори и да наложи употребата на оръжие, то не трябва да се използва смъртоносно. Господ е създал хората различно и не всеки е с размерите на гардероб. Има ситуации, в които повече от 1 човек налита върху друг. Тогава евентуално би могло, но с оглед прекратяване на атака и спиране на нарушител, което означава евентуално крака, ръце или други не жизнено важни органи”, споделя Мирослав Попов.
„Винаги трябва да се предпочитат първо зоните, които ще обезвредят нападателя, а не да целим да бъде застрашен и неговия живот в крайна сметка”, добавя Симеон Стойков.
„Когато знам, че съм с оръжие в мен избягвам да подхождам емоционално в каквито и да било ситуации”, казва Мирослав.
Попитахме ги хипотетично как биха могли да живеят с мисълта, че са нанесли смъртоносен изстрел.
„Ами то ще ни се наложи най-вероятно, обаче в крайна сметка, ако това е било нужно, за да запазим собствения си живот и нямаме друг избор….”, казва Симеон.
А на въпроса какъв е коментарът им по казуса с д-р Димитър Иванов убийството на Георги Джевизов в Пловдив, те коментираха така:
„Не съм достатъчно добре запознат с фактите и обстоятелствата покрай този случай и даже съм на мнение, че при такава ограничена информациям, трябва да се въздържат много хора от коментари, защото насочват и обществено мнение и институциите в посока, коятро може би не е правилна”.
„Имаме прекалено малко информация, това те първа ще става ясно, но в едно съм склонен да се съглася с хората, които протестират, тъй като първо става въпрос за защита на имот, а от друга страна става въпрос на употреба на огнестрелно оръжие, което е незаконно.” – казва Мирослав.
„Според мен въпросът е не толкова за самия закон, а за механизмите, които водят до неговото прилагане, защото ако трябва да правим аналогия сега в момента с нашумелия случай в Пловдив, тук не бих искал да коментирам употребата на било то законно или незаконно оръжие, но подкрепата, която получава този човек от населението, според мен е продиктувана от нещо друго - какво означава човек с 9 присъди да се разхожда свободно по дворовете на хората. Това мисля, че не е свързано с предела на неизбежна отбрана, а е свързано с прилагането на закона”, споделя още Мирослав
„Промени трябва да има най-вече в наказателния кодекс, който регламентира възможните ситуации и хипотези, при които да се употребяват. Там нещата са оставени на тълкуване и може би от доста време е нужно да се помисли върху това”, коментира и Симеон.
Милен Димитров e регионален мениджър и международен инструктор на Европейската секюрити академия в България. От 25 години работата му е свързана с огнестрелно оръжие. Бил е част от държавни структури, работил е в органите на МВР, участвал е в няколко международни мисии на ООН и на ЕС. Вече 13 години обучава граждани в самоотбрана и за нуждите на охранителния сектор.
„Част от нашите функции са по време на процеса на обучение да открием признаци, по които да открием, че определени хора по-скоро приемат работата с оръжие доста по-стресиращо, не могат да се справят с използване на оръжие. Провеждаме разговори с тези хора, за да определим нуждите им за обучение - защо всъщност имат нужда да носят огнестрелно оръжие. Имали сме случаи, в които се е налагало да информираме органите или съответните организации, за които обучаемите работят. Да обърнем внимание на това, че всъщност той не отговаря от наша гледна точка, разбира се, без да сме психолози, на изискванията да бъде устойчив психически и здрав при работа с огнестрелно оръжие. И не случайно е заложено в закона като една от проверките при набиране на документите, с които стартира процедурата за получаване на разрешително за боравене с огнестрелно оръжие”, разяснява Милен Димитров.
Сред най-търсените оръжия за самоотбрана са тези малко над половин килограм.
„Това са оръжия, които са доста леки, в същото време позволяват в пълнителя да има едновременно 15, 17 или 19 патрона, при което в една критична ситуация може да се окаже от ползва, за да ни даде възможност да защитим живота и здравето си”, казва Милен.
„Когато става въпрос за огнестрелно оръжие на първо място е безопасността. Правилата в световен мащаб са основно 4.
Най-важното е това как възприемаме огнестрелното оръжие и как се отнасяме към него. Оръжията са технически устройства, които са създадени и дават възможност за прилагане на смъртоносна сила, когато е необходимо.
Не трябва да насочваме оръжията към нищо, което не възнамеряваме, не желаем или не е законово оправдано да обстреляме.
Третото правило е свързано с това при манипулациите с оръжие, къде и как да поставяме пръста при натискане на спусъка, тъй като от там започва процеса на изстрела.
Винаги да бъдем сигурни за целта си т.е това, което обстрелваме, но на първо място да идентифицираме, да сме сигурни, дали това е заплахата, която заслужава да бъде приложена смъртоносна сила и на второ място да сме сигурни колко тази мишена, която ще обстреляме, дали няма нещо или някой, който не е желателно да нараним при изстрела”, разяснява Милен.
Вижте повече във видеото:
