Щастието е постижимо. Това утвърждава, инструкторът в училището по щастие Виктория Реувен. Това е душевното състояние, в което ние решаваме да бъдем, независимо от обстоятелствата. Да бъдем това, което ние избираме за себе си.
"Аз не уча хората на едно уникално и единствено щастие, напротив аз съм там, като един компас, който насочва хората да бъдат щастливи", признава Виктория Реувен.
Предметите, които се изучават в училището по щастие са нови, почти непознати.
"Това са отношенията със себе си, отношенията с близките, с хората, с които контактуваме; отношението с тялото си; с парите; с времето и щастието като хармонично развитие на всички области на живота", обяснява още тя.
Хора използват духовни практики за постигане на щастие, но забравят, че ние сме дошли да живеем на тази земя и също трябва да си направим бюджет, планиране на времето, планиране на парите.
"И за това аз съм за една хубава комбинация между медитации и семеен бюджет. Трябва да се комбинира едното и другото. Хората могат да бъдат удовлетворени и щастливи само, ако действат съобразно своите морални ценности. Защото много пъти ние постигаме целта, която сме си поставили. Ние постигаме точната работа, или сумата пари, но плащаме страхотна цена.
Да кажем ставаме милионери, но имаме язва или си развалят семействата. Това се постига, когато правим компромис с моралните си ценности, гонейки материалните. Затова аз тренирам хората да постигат целите си съобразно моралните си ценности. В първия разговор ние определяме кои са моралните ценности на човека и тръгваме на пътешествие, където аз съм компасът, а и, както наричам с метафора - той е своят кораб.
Смятам, че решенията и изборите също са един мускул, който не сме развили с времето. В детството много пъти са ни обърквали и са решавали вместо нас и затова когато сме вече зрели, готови, е хубаво да развием този мускул и да се научим да решаваме правилно и добре за нас самите", съветва инструкторът в училището по щастие.
Въпреки многото постигнати цели, силно неудовлетворение, кара Златина Йорданова да потърси училището за щастие.
"Нищо не ми харесваше, нищо не ме радваше. Макар да твърдя, че имам хубаво семейство, две прекрасни деца... Според много хора и приятели живеех добре и аз нямах какво повече да желая, но в един момент се почувствах нещастна, там където съм и с това, което имам. Начинът, по който се чувствах. Начинът, по който живеех, не ми харесваше. Исках аз да стана господар на живота си", признава Златина.
Добрите резултати от училището по щастие не закъсняват.
"Във всеки един момент, с който и да съм аз, мога да се разплача, да се разсмея и свалям маската. Аз така го казвам, свалям маската и позволявам на хората да ме видят такава, каквато съм. Каквото винаги съм искала да бъда. Живея живота си много повече така, както ми се иска и се чувствам много по-щастлива от преди две години. Усещам живота си в свои ръце", добавя жената.
За някои от участниците в училището по щастие любопитството е било водещо.
"Щастието е една дума за мене и точно затова отидох там. Да разбера какво точно е щастието. Защото нямах вътрешно усещане за него. Със сигурност ще продължа. Почувствах се много по-различно. Имаше един друг поглед върху нещата вкъщи, с жена ми. По-различно беше", обяснява Димитър Димитров.
Виктория Реувен успява да припомни, че всеки е роден да живее добре и да бъде щастлив. Щастието е постижимо в момента, в който поискаме да бъдем щастливи.
