През 1973 година Стефан Цанев и неговият приятел – покойният вече актьор Климент Денчев (бате Климбо), създават книжка с приказки за 8-ия рожден ден на дъщерята на поета Ана. Илюстрациите са с флумастера на Климент Денчев, а приказките излизат от пишещата машина на Стефан Цанев. Почти четири десетилетия по-късно "най-скъпият подарък”, който Ана някога е получавала и с който никога не се разделя, излиза на българския книжен пазар в луксозно и скъпо издание с фотокопия на оригиналната книжка.

"Книгата е направена за един ден. Той рисуваше, аз пишех на пишещата машинка”, разказва поета. "Миналата година аз минах през Париж – тя сега там живее (Ана – бел.ред.), и стана дума за Климбо, понеже беше починал наскоро, и аз казах, че съжалявам, че той не нарисува всички приказки. Тя тогава извади тази книга, аз я бях забравил. Аз изумях, като я видях и я помолих да я даде, да я издадем. Тя се съгласи и самата реагира, като каза: "Това ми е най-скъпият подарък и той винаги е пътувал с мен.”

"Може би тези приказки станаха добри, защото тя, като всяко дете, има такова изострено чувство към римата, към играта на думи и тези приказки са съчинявани действително от двама ни. Аз гледах как тя реагира на всичко, тя допълваше, тя самата имаше такива упражнения с рими - като пътувахме някъде във влака, играехме на рими. Например аз казвам балкон, тя казва бял кон”, спомня си Стефан Цанев и споделя, че връзката с дъщеря му е много силна, макар че обстоятелствата са ги принудили да живеят разделени – той в България, тя с майка си в Италия.

"Може би хората, като живеят дълго време заедно, си омръзват, особено деца-бащи малко се усложняват нещата. А с нея се случи така, че копнежът ни един към друг е много силен, болезнен даже”, споделя поетът.

Стефан Цанев смята, че причината "Анините приказки” да допадат и на други деца е, че те са писани много интимно. "А има и такъв един момент, че когато човек пише, аз по себе си съм изпитвал такива разочарования, хвърляш всички сили, много усилия всичко да стане сериозно и хубаво, а то не става. А понякога пишеш нещо на шега, то се оказва много по-добро от всичко, което си очаквал и на което си залагал. Случаят е такъв с Анините приказки – нещо, което е писано действително... ей, така.”

"Анините приказки" са подходящи за деца от 3 години нагоре, смята техният автор.

Въпреки че са били предназначени за едно 8-годишно момиче обаче, оказва се, че по онова време – 70-те години на миналия век, и една детска приказка е можела да ти докара сериозни неприятности. Такъв е случаят с "Приказка за другото овчарче” на Стефан Цанев, която е отпечатана във в-к "Стършел” тогава и която коства поста на главния редактор на вестника. "Става дума за едно овчарче, което знае приказката за вълците, но казва, че вълци няма в гората, а  вълците му изяждат всъщност овцете и се спасили само хората, които се престорили на вълци. Обаче почват да се ядат с вълците”, разказа най-общо Стефан Цанев. Финалът на приказката е:

"И аз бях там
и макар че не бях гладен-
ядох
и бях изяден...”

И P.S. “В нашата държава яденето продължава”, което най-вероятно е притеснило властта.

"Тогава бяха смешни времена, цензурата беше много подозрителна, във всичко виждаше намеци”, спомня си поетът. "Мисля, че в един весел вариант съм показал нещо много тъжно за нашата история. Мисля, че за целия ни период взаимната ни омраза, братоубийството е страшно... и днес. Днес разбира се, убийствата, братоубийствата стават с думи, което не е по-малко страшно, даже е по-страшно."

"Най-хубавото е човек да остане дете цял живот, ако може", казва Стефан Цанев. "Багряна така ми казваше навремето: "Запази детето в себе си, ако искаш да бъдеш поет”. Но не само за поет става дума. Всеки трябва да си спомня какъв е бил като дете, каква чистота е пазил в себе си, каква любов към другарчетата си е имал... всичко.”

"Анини приказки” вече е на пазара, а на 27 май в НДК ще бъде официалното представяне на книжката.