Известно е, че японският народ е един от най-подготвените за земетресения - изключително строги норми и контрол на строителството, подготвеността на населението от училището до фабриките.
"При тях в строителството се залага не на коравината на сградата, а на гъвкавостта на сградата - т.е. при едно земетресение усилието се поема не от основата а от самата гъвкавост на сградата", обясни Петър Диков, главен архитект на София.
Такава е причината и при земетресението 8,8 по Рихтер в Чили да дадат нисък брой жертви, на фона на стотиците хиляди жертви на земетресенията в Хаити миналата година и Индонезия през 2004 г. И то при далеч по-нисък магнитуд.
"Индонезия - там строителството е паянтово, но не Индонезия е примерът, по-скоро бих дал пример с Турция. Там в последствие се оказа, че има много пропуски в системата за контрол и големите разрушения дойдоха от некачествено строителство", допълни Диков.
"В Япония сградите имат срок на годност. Издава им се паспорт за 20 години, след което се прави проверка и която сграда не отговаря на условията на безопасност се премахва", уточни ст. н. с. д-р Емил Ботев - ръководител секция "Сеизмология" в Геофизичен институт, БАН.
И докато инженерите са издържали теста, сеизмолозите не са предвидили бедствието.
"Японците, които, може би, са най-добрите сеизмолози в света, защото там и в района на Курилските острови имат най-много земетресения, би трябвало да приложат техните методи за сеизмично прогнозиране, това обаче не се е случило", обясни ст. н. с. д-р Емил Ботев.
Въпреки това, огромните щети не са от труса, а от последвалата вълна цунами. Системите за ранно предупреждение са ключов фактор за избягването на голям брой жертви. Не такъв късмет обаче имаха 230 000 индонезийци, когато системите за ранно известяване отказаха.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google





















