Известно е, че японският народ е един от най-подготвените за земетресения - изключително строги норми и контрол на строителството, подготвеността на населението от училището до фабриките.
"При тях в строителството се залага не на коравината на сградата, а на гъвкавостта на сградата - т.е. при едно земетресение усилието се поема не от основата а от самата гъвкавост на сградата", обясни Петър Диков, главен архитект на София.
Такава е причината и при земетресението 8,8 по Рихтер в Чили да дадат нисък брой жертви, на фона на стотиците хиляди жертви на земетресенията в Хаити миналата година и Индонезия през 2004 г. И то при далеч по-нисък магнитуд.
"Индонезия - там строителството е паянтово, но не Индонезия е примерът, по-скоро бих дал пример с Турция. Там в последствие се оказа, че има много пропуски в системата за контрол и големите разрушения дойдоха от некачествено строителство", допълни Диков.
"В Япония сградите имат срок на годност. Издава им се паспорт за 20 години, след което се прави проверка и която сграда не отговаря на условията на безопасност се премахва", уточни ст. н. с. д-р Емил Ботев - ръководител секция "Сеизмология" в Геофизичен институт, БАН.
И докато инженерите са издържали теста, сеизмолозите не са предвидили бедствието.
"Японците, които, може би, са най-добрите сеизмолози в света, защото там и в района на Курилските острови имат най-много земетресения, би трябвало да приложат техните методи за сеизмично прогнозиране, това обаче не се е случило", обясни ст. н. с. д-р Емил Ботев.
Въпреки това, огромните щети не са от труса, а от последвалата вълна цунами. Системите за ранно предупреждение са ключов фактор за избягването на голям брой жертви. Не такъв късмет обаче имаха 230 000 индонезийци, когато системите за ранно известяване отказаха.
