Пострадалите от режима на Тодор Живков не могат да приемат тържества за рождения му ден. За последен път Лъчезар Заркин вижда баща си, когато е на четири. Десетилетия по-късно научава в детайли как баща му Георги е убит в затвора.  

„Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури”, разказа Лъчезар Заркин.

През 60-те години Георги Заркин издава 6 нелегални позива, с един от които съобщава за убийството на Иван Тодоров-Горуня - единственият висш партиен функционер, който прави опит да свали от власт Живков. „Останалите пет позива били за призив за  въоръжена борба за сваляне на диктатора Тодор Живков.

Георги Заркин е осъден на смърт и години наред чака смъртната му присъда да бъде изпълнена.

„От 1974 до 1977 не изпълняват убийството му, защото  го използват като на семинари на ДС да покажат на офицерите какво представлява идеологическият враг и как да се борят срещу идеологическия враг”, каза Лъчезар Заркин.

Днес синът си спомня за времето на Тодор Живков не със страх, а с чувството на самота. А чествания като днешните в Правец отварят стари рани.

„Такъв травматизъм от живеене в едно тоталитарно общество не зависи само от жертвите, то зависи от  изключително много фактори и зависи от създаването на една различна атмосфера в самото общество, която да дава гаранции за неповтаряемост. Начинът, по който се говори сега за това честване, по същия начин, показва, че в това общество няма такива гаранции за неповтаряемост”, смята Мимоза Димитрова, психолог.