Пиесата е за двама влюбени, които искат да се отдадат един на друг, но се страхуват. Всичко остава обаче в сферата на илюзиите и сметката я плаща реалността, а цената е един човешки живот. Спектакълът обаче далеч не е мрачен, отбеляза Михаил Петров.
“Публиката не очакваше, че Борисов ще дойде и в начало реакциите бяха доста семпли, забавени, може би хората са наблюдавали дали той самият се смее. В нашето представление забравяш, че си на театър, чувстваш се като воайор”, допълни Аня Пенчева.
По повод бюджета за театър тя сподели: “От кутията на Пандора, която културният ни министър отвори, излязоха толкова много нещастия. Г-н Борисов, точно като Зевс, в последния момент я захлупи, за да остане само едно неизлязло нещастие – нашата надежда”.
Михаил Петров коментира, че ако на българина му отнемеш театъра и илюзията, положението става тежко. Това и една от темите на нашата постановка – трябва ли да живеем с илюзии или можем да се изправим срещу драматичната реалност? “Ако се отнеме възможността на хората да имат душевно спокойствие, какво му остава на човек? Да седне пред гроздовата”, попита реторично актьорът.
“Никога не съм виждала нашата гилдия толкова обединена. Обикновено успехът разединява, но явно нещастието в момента наистина е голямо”, допълни Пенчева.
За Андрей Баташов тя си спомни: “Той беше сам дори на погребението. Аз се бунтувам, че когато го слагаха в гроба, аз бях единственият човек от Народния театър. Той беше в изолация, защото беше горд и умен. Интелигентните актьори не се приемат лесно и те пречат”.
