Никола Петров има много интересна съдба. Той е първият ярък представител на модернизма у нас. За своя кратък творчески и житейски път оставя изключителни платна, акварели и рисунки. Умира едва 35-годишен от туберкулоза през 1917 година в изключителна бедност.
Неговите изследователи пишат, че като студент е живял в комуна и освен разходите по наема и храната си е делял единствения чифт обувки със своите съквартиранти. По това време „Лъвов мост” е откупен от Музея на модерното изкуство в Рим, в същата година и държавата откупува знаменитото му платно „Св. София".
Днес голяма част от наследството на Никола Петров се дели между Националната галерия, Софийска градска и няколко галерии в страната. Но едни от най-интересните произведения, които могат да се видят в тази ретроспектива, са от частните колекции.
Макар и кратък, творческият живот на Никола Петров е сравним със световните образци на теченията, в които работи и преобръща нашата история на изкуството, поставяйки я наравно с европейската.
