Около 200 български преводачи ще могат да започнат работа в институциите на Европейския съюз след присъединяването на България, съобщи генералният директор на дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия Карл-Йохан Льонрот. Набирането на кадрите ще започне от догодина.
Армията от преводачи, която работи за европейските институции, надхвърля 4000 души и борави устно и писмено с 20 езика. Годишно всеки един данъкоплатъц от общността дава по 2 евро и половина за преводи. Това е най-голямата лингвистична структура в света. НАТО например използва два езика, а Световната търговска организация с нейните 140 члена - три.
Когато България и Румъния се присъединят, възможните комбинации за превод от официалните 22 езика ще бъдат 462. До тогава в готовност трябва да са поне 200 българи.
Основното изискване към тях е да владеят минимум два от езиците на общността, освен родния си.
"Владеенето на език не е достатъчно условие. Необходими са познания в различни области. За това ние предлагаме програми за езикова квалификация не само на лингвисти, но на инженери, на юристи, но специалисти в селското стпанство", посочи Карл-Йохан Льонрот.
25% от местата, обявени в десетте нови страни- членки не са заети. Според гилдията у нас, българите са квалифицирани, но трудно достигат до информацията за обявените конкурси.
"Нашите преводачи са много добри. Определени сме по-добри от гърците и румънците. Може би френската и английската кабини са по-добри от нас", обясни Огнян Стоицов, преводач.
Огнян Стоицов е един от двадесетината българи, които вече имат необходимата квалификация да превежда в европейските структури.
"Изпитът е доста труден. 200 души се явиха да го издържат и десет успяха", посочи Огнян Стоицов.
След 2007 година успелите в конкурсите ще превеждат около 100 000 страници годишно. За това те ще получават около 3800 евро месечно.
