"Травми и чудеса - портрети от Северозападна България". Така се казва изложбата на фотографа Бабак Салари, която се открива днес от 18 ч. в Националната художествена галерия.
Бабак Салари е иранец. Занимава се с фотография от тийнейджърските си години. Роден ев Ширас. На 21 г. е бил затвора заради политическата си дейност. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което отива в Канада, където продължава да учи и да се занимава с фотография.
Той е фотограф документалист. Занимава се с малцинства, обитаващи периферията на обществото – ирански твори бежанци в Северна Америка и Европа, матриархалните туземни общности в Мексико, травеститите в Куба, бежанци и пострадали от войните в Ирак, Иран, Пакистан и Афганистан.
Салари е обиколил девет български села заедно с журналистката Диана Иванова. Снимките му показват криза на интимността – разпад на семейства, заради мизерията младите отиват да работят и оставят самотни възрастни хора. Самотата е пресъздадена чрез черно-бели фотографии.
"Черно-бялото е съзнателен избор. Използва цвета, когато има смисъл. В този проект черното и бялото бяха добро средство. Това са фотографии, които са били и са в процес на трансформация. Показват различните травми, през които са преминали и начина, по който техният живот все пак продължава.
Искаме да повдигнем въпроса за човечността – трябва да обръщаме внимание на човешкото в нашето общество и специално на възрастните хора. Ако не отделяме внимание на този въпрос, няма да можем да решим проблемите.
Този проект не е модно шоу. Това, което виждате, е това, което е било пред фотоапаратът ми. Не сме изфабрикували тази реалност. Тези хора са изолирани и имат нужда от докосване", споделя фотографът.
