Слънцето пробива трудно. Деветнадесети декември е.
Външният министър на България Соломон Паси слиза от самолета в Либия с думите: "Нося приятелство и откритост".
След срещата на Паси с външния министър на Либия, либийският дипломат номер едно сподели:
"Това посещение на външния министър в Либия, ако е рекъл господ (Ин шалла), ще даде положителни резултати".
На 22 декември в съдебната зала в Триполи влизат българските подсъдими. Те махат усмихнати на пристигналите журналисти. "Благодарим ви, че сте с нас. Много ни помагате", бяха първите думи при срещата.

В залата влизат и европейските посланици.
Здравко и Кристияна са хванати за ръце. Нася си поглежда часовника.
Съдът влиза. След приключване на заседанието подсъдимите ни изпратиха с думите:
"Не ни забравяйте, не спирайте да се интуресувате, пишете, обадете се по възможно най-бързия начин и успокойте останалите в България."
След което излизат от залата. Вратата на килията се блъска.

Денят е 22 декември, Триполи. Либийският съд отново отложи произнасянето на присъдите с мотива, че има нужда от още време за запознаване с документите по делото.

Преди заседанието Шейтанов каза на своите клиенти: "Кураж. Каквото и да стане, то няма да е окончателно."

Ген. Мохамед Мисурати, министър на вътрешните работи и правосъдието на Либия сподели:
"Това са просто едни обвиняеми граждани. При нас има хиляди чужденци, които са задържани, обвиняеми и осъдени. Но това е реалността."

Каквото и да е решението на първа инстанция, то може да бъде обжалвано и от двете страни.
Но арбитърът не бърза. И така - отлагането се превърна в добрата новина.

Ако българите бяха осъдени на първото закрито заседание през 2000 година, присъдите щяха да са най-тежките, които предвижда законът. Същото, според наблюдателите, можеше да се случи и на 22 декември.

Кои са новите моменти.

Ако до септември тази година единствено адвокатите поддържаха тезата, че обвинението не е подкрепено с доказателства и в папките няма нищо, което да сочи, че българите, са инжектирали умишлено СПИН на либийските деца, то в края на 2001 за това вече говори и синът на либийския лидер Моамар Кадафи.

Срещата на Сейф Ал Исляма със Соломон Паси се случи далеч от телевизионните камери. По-важното обаче е, че се състоя вечерта преди съдебното заседание.
"В делото има неясноти, които подлагат на съмнение цялата логика на обвинението", казал синът на Кадафи пред българския външен министър. В същия ден агенция "Франс прес" цитира други негови думи за процеса: "Заразяването е следствие на лекарска небрежност".
Полковник Кадафи знае за слабите моменти на процеса. Инфирмиран е лично от сина си.

"Искам да успокоя семействата на подсъдимите, че правосъдието ще се произнесе справедливо, вярно и честно. И няма нищо, което да предизвиква притеснение", каза ген. Мохамед Мисурати, министър на правосъдието и вътрешните работи на Либия.

Хората на Сейф са назовали нелогичните и слабите моменти в обвинението. Предстои съдебните власти да отговорят на въпросите от фондацията на сина на Муамар Кадафи.

Очаква се до февруари съдът да се е запознал достатъчно добре с материалите по делото, за да излезе с обосновано решение. Или да върне случая за ново разследване. Тогава всичко ще започне отначало.

Кой начин за изясняване на неясните моменти по делото, ще си избере либийският съд, предстои да стане ясно.

До момента в папките липсва медицинска експертиза, която да обяснява точно как и защо е станало заразяването.
Не са разпитани свидетели. Не са изяснени и противоречията, посочени от защитата.

За сега отлежават само обвиненията, че българите - по поръчка на ЦРУ и Мосад, са заразили умишлено около 400 либийски деца. Продажбата на алкохол, валутните престъпления и изневерите са само щрих… В Либия обаче наказанието за тези престъпления е също затвор.
"Работата на съда не е свързана с време. Пред съдилищата има много дела, започнали много преди това. Отлагането не би трабвало да предизвиква учудване. Това понякога е, за да се запълнят някои липсващи елементи по делото - било то от първоначалния етап на разследването, събирането на доказателствата, свидетелските показания или от съдебната фаза", поясни ген. Мохамед Мисурати.

"Смятам, че съдът не беше готов да вземе обективно решение. Затова по-добре да вземе обективно решение след 40 дни, отколкото сега да вземе решение, за което всички ние бихме могли да съжаляваме", каза външният ни министър Соломон Паси.
На следващото заседание - 17 февруари 2001 г., българите ще навършат три години зад решетките - първо в полицейските арести на Триполи, а после в клетките на затвора "Джудейда".

Сега, след откритите обвинения в насилие и издевателства по време на предварителното следствие, подсъдимите имаха шанса да се видят с външния министър на своята страна. Отново без телевизионни камери и без охрана. И с удобства, немислими за обикновени затворници.

Либийската страна им позволи свиждане на поляна, в специално построени шатри и сервиран обяд. За сега безплатен.
Полковник Моамар Кадафи няма построена теза, която да бъде защитена на всяка цена, казва синът му.
Самият либийски ръководител се видя със Соломон Паси и предпочете темата за НАТО пред делото срещу българите. Защото, либийският съд е независим и сам взима решенията си.

Соломон Паси каза, че полк. Кадафи е споделил, че делото срещу българите хвърля сянка върху двустранните отношения. В отговор нашият външен министър е казал, че сенките трябва да се изтриват в името на бъдещето.

Генерал Мисурати формулира посланията на своята страна. Едно от най-важните - процесът ще приключи тогава, когато съдът прецени, че му е дошло времето.