Възможно ли е да звучиш като немощен и все пак очарователно гласовит старец, който цял живот е квасил глас с бърбън и пури, а да си само на 23? Положително… ако името ти е Паоло Нутини. Поне такива асоциации предизвиква гласът на младия шотландец у някои музикални критици и журналисти (на мен пък ми звучи едновременно като текила и бадеми... но това ще дойде доста трудно за обяснение).

Та, Паоло е едно много симпатично момче. Роден е в Пейсли, Шотландия, но баща му е с италиански корени. Татко Нутини е собственик на верига ресторанти за бързо хранене – т.нар. fish & chips (риба и картофки). Планът е бил Паоло да наследи семейния бизнес, но както казва Джони (Ленън): "Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове.”

Това, което променя плановете на Паоло е едно непредвидено концертно участие, когато е едва на 16. Гордите граждани на Пейсли се подготвят да посрещнат младия си съгражданин Дейвид Шедън, който току що е спечелил състезанието Fame Academy на телевизия BBC, но новоизлюпената звезда закъснява за шоуто. Организаторите спретват игра и Паоло печели възможността да подгрее публиката с няколко парчета преди Шедън да се появи. Паоло е впечатляващ, реакцията на публиката също е впечатляваща и съответно мениджърът Брендън Муун, който се оказва сред зрителите, е впечатлен.

На 17 години Паоло се мести в Лондон и стартира редовни участия в популярния за лондонския кв. "Балем” пъб The Bedford. Година по-късно младежът вече има договор с Atlantic Records и, което е още по-готино, самият Ахмет Ертегюн – основателят на компанията, определя младежа от Пейсли като "най-обещаващият млад изпълнител, който компанията е имала от доста време насам... Времето ще покаже, но аз съм сигурен за Паоло така, както за никой друг артист досега.” Това се случва през 2005 г. 5 години по-късно, пророчеството вече се сбъдва...

Паоло вече има издадени два студийни албума. These Streets излиза през 2006 г. и достига номер 3 в британската класация за албуми, а престоят му в класацията е цели 196 седмици. Албумът е отражение на случващото се в живота на Паоло по онова време, като две от песните – Rewind и Last Request – са за връзката и раздялата му с гимназиалната му любов Тери Боугън (с която май отново са заедно, но той отказва да говори за това).

Slow down, Lie down, Remember it's just you and me...

Ехееее Last Request - едно от първите парчета на младия шотландец, които чух. Тогава не го познавах (творчески и лично. Още не го познавам лично пфу), но си го представях слабичък, леко поклащащ се със затворени очи... Оказа се, че представата ми за изпълненията му на живо е била доста реалистична. Паоло разказва, че не се движи много по сцената и най-често пее със затворени очи... и то не само защото така му идва отвътре: "Когато започнах с участията, хората започнаха да ми дават съвети: "Знаеш ли, добър начин да се справиш е да си харесаш момиче в публиката и да пееш на нея.” И веднъж го направих. Това беше и последният път, защото след шоуто някакъв пич дойде при мен и ми каза: "Забелязах, че ме гледаше по време на шоуто”, а аз му казах, че съм гледал момичето, което е било до него. "О, значи не съм бил аз”, попита той и аз потвърдих. "Значи не си гей?”, попита той и аз казах, че не съм. Беше доста неловко. Той си тръгна и след малко пак се върна. Стисна ми ръката и каза, че съжалява, че ме е притеснил... Беше ми оставил номера си в ръката! Евала, че си опита късмета, но не мисля повече да рискувам.”

Дебютният албум на младия шотландец е определян като поп рок, но в него има и малко соул, и малко шотландски фолк. Освен Last Request в These Streets влизат още девет парчета, сред които и подскачаща ода за това колко прекрасен е светът, когато си имаш нов чифт обувки (New Shoes)... всъщност на второ четене песента си е една танцувална метафора на промяната и новото начало!

Jenny Don’t Be Hasty пък разказва за преживяванията на младия изпълнител с по-възрастна жена.

Въобще музиката и текстовете в целия албум са разнообразни, шарени и някак "по-възрастни” от техния автор.

През май 2009 г. излезе и вторият албум - Sunny Side Up и се настани директно на първата позиция в класацията за албуми на Великобритания, а след това успя да се превърне в третият най-продаван албум за 2009 г. Но и това не е всичко... в началото на 2010 г. албумът зае челната позиция за втори път! (не съм изненадана, имайки предвид ТОВА)

Sunny Side Up отново е "манджа” от стилове, разбира се в най-балансирания и сетивно задоволителен смисъл на думата – соул, шотландски фолк, поп рок, ска, блус, суинг. Критиците го определят като албум на вече пораснало момче.

В началото аз пък определих това пораснало момче като симпатично и сега искам да уточня: Не стига че е симпатичен и талантлив, а е и леко чалнат! Но не чалнат от типа "като-малък-убивах-котки-за-удоволствие” и "спя-с-униформа-на-плейбой-зайче”, а по-скоро от онези типове, на които леката шизофрения и няколкото бири повечко много им отиват. За какво говоря:

- Паоло разказва за колелото си, което се зарежда от слънчевите лъчи през деня и вечер свети в тъмното. "Искам да си взема и светещ костюм и да стана местният супергерой в Пейсли. Винаги съм си мислил, че това би било страхотно. Мога да инсценирам обир пред някоя банка, точно пред охранителните камери и тогава изневиделица... ето го Nightglow! Пау! Пау! Nightglow грабва плячката и се отдалечава с колелото си, спирайки само за секунда пред полицията, за да я хвърли вътре. И мога да оставям някакви фини улики, например нова обувка или бонбони (от песните New Shoes и Candy – бел.ред.). – Sunday Times

- Паоло споделя, че той и музикантите, с които свири, досега не са имали някакви специални бекстейдж изисквания, но вече се замисля, че може би не е лоша идея да не бъде толкова скромен. "Харесва ми идеята да поискам 3 или 4 велкро  костюма (това е "залепващата” материя, от която се правят френските ципове) и стая, чиито стени целите са покрити с велкро, за да можем да скачаме и да се залепваме по стените. Този, който е бил най-големият кретен през деня, ще остава залепен за стената.” - Digital Spy

- Когато бил в Тексас, Паоло решил да си направи татуировка, но бил "леко пиян” и по средата на процеса разбрал, че няма да му стигнат парите да си татуира звезди около цялата ръка, затова останал само с три звездички. - TOTP, BBC

- и така натътък...

Мисля, че защитих тезата си... Останалото оставям на музиката на Паоло Нутини, която с доста по-малко думи ще ви убеди в таланта му. Ако той е от вашия чалнат тип, разбира се. Ако не е, можете да си изберете някой друг от музикантите, изброени в анкетата ни! Той ще бъде следващият герой в "Музика за четене”.