Оперната певица Надя Колева с удоволствие играе и в детски спектакли. Тя е особено благодарна и щастлива, когато вижда искрящите погледи на децата.
"Може би ние трябва да се опитаме да бъдем деца. Да запазим детското у себе си. И да помним винаги, че сме повече от физически същества, че сме души. Това е начинът да се радваме на всичко наоколо като децата, с благодарност; с око за красивото. Красивото е в природата, красивото в отношенията между хората”, смята оперната певица.
Един от начините й да се "изправя", когато пада под тежестите на грижите, е да бъде по-често сред природата.
„Аз го правя - излизане "на зелено”, както казвам. И сега сме на зелено. Има много начини да поддържаме здравето, любовта в себе си, радостта. За мен това е паневритмията. Това е танц с песен и музика. Начин да се хармонираме със силите на Вселената, с всеобщия космичен ритъм”, обяснява Надя Колева.
Любовта и даването са най-добрият начин за поддържане на радостта в себе си.
"Да даваш не означава да даваш материални блага винаги. Когато подариш една усмивка на някой, който е в беда, когато му протегнеш ръка - това е достатъчно. Когато кажеш на един приятел, който е провесил нос, че всичко ще се оправи - това е достатъчно. Да дадеш мъничко енергия, да дадеш зрънце любов - това е достатъчно”, признава тя.
А можем ли да даваме до безкрай?
"Има едно такова погрешно схващане, че трябва да даваме само на другите, което е прекрасно, но в един момент, когато аз се изчерпя вътрешно, изпадам в такова напрежение и стрес, че нямам какво да дам. Мога да дам само караници и цупене. Ако успея аз самата да се балансирам, тогава мога да давам естествено, спокойно на тези, които са до мен”, смята психотерапевтът Деница Каменова.
Тя определя радостта като "спокойна радост".
"Днес сме свикнали, че, за да видим радостта, тя трябва да бъде нещо специално, еуфорично. Да се случи нещо невероятно. А всъщност търсейки това ние изпускаме истинската радост. Тя е нещо кротко, спокойно нещо вътре в нас. Да се усмихнем, че вън има слънчице, или вали хубав дъжд, или сняг. Това е за мен радостта”, казва още Каменова.
Хореографът Стефан Витанов е убеден, че умението да танцуват български хора радва и повдига самочувствието на неговите ученици.
"Мен ме радват танците, едно на ръка, но повече ме радват учениците, когато дойдат и ги видя, че те са доволни от това, което им показвам. Това ме радва истински, че попиват това, което аз знам. Танцът е преживяване. Танцът, ако не се изживее, не е танц, а гимнастика. Не само на празниците, човек ще е щастлив, ако танцува поне пет минути на ден. Да намери време да потанцува. Няма значение какви танци”, обяснява Витанов.
