"Земя на красивите коне" - в буквален превод от персийски това означава Кападокия. Преди милиони години при изригването на няколко вулкана, лавата залива този регион. Меката скална маса е била много лесна за обработка и същевременно много евтина. Затова хората са започнали да дълбаят скалите и да строят къщи, църкви и специални складове за храна. В днешни дни хората ползват къщите предимно през лятото или за бизнес, какъвто е примерът с Хасан Шенгюл, който наследява от баба си и дядо си каменна къща в град Учхисар.
"Имаме система, която се нарича Имедже - хората си помагат едни на други при строителството. Нашата къща например е построена с помощта на съседите. За изграждането на тази стая са необходими между 10 и 20 дни, като през цялото време 10 души работят непрестанно. Но няма планове и проекти. Всичко е плод на въображение”, обяснява Хасан Шенгюл.
Основният поминък на местните хора са грънчарството и тъкането на килими.
„Аз съм роден тук, баща ми също, дядо ми също. В нашето семейство грънчарството се предава от поколение на поколение. Нашите предци са се занимавали с този занаят от преди 3000 години именно в този регион – Кападокия”, разказва Семил Орман.
Кападокия е била убежище за ранните християни. След тях са останали много църкви и манастири. По тези земи са живели последователи на св. Павел, а също аскети и отшелници, които с години са обитавали голите скални ниши.
Каменните къщи не разполагат с особено много удобства, но за сметка на това са много практични. И до ден днешен има хора, които живеят през лятото в тях като хоби.
"През цялото време има постоянна температура между 12 и 15 градуса. Но зимата в този регион е много сурова – около минус 12 градуса, тогава се живее на втория етаж”.
В днешни дни Кападокия представлява нещо като музей на открито.
