Един от най-коментираните спектакли на тазгодишния международен театрален фестивал "Варненско лято" бе "Хей, момиче!" на знаменития европейски режисьор Ромео Кастелучи. Представленията във Варна и София оставиха българската публика без дъх.
"Хей, момиче" на Ромео Кастелучи е различен, неконвенционален, мрачно поетичен, визуален и много интимен спектакъл. Именно този нов и оригинален театрален език му печели славата на "най-дръзкият и изобретателен създател на образи в съвременния театър". Създадена през 1981 година, заедно със сестра му Клаудия Кастелучи и съпругата му Киара Гуиди, неговата фондация "Рафаело Санцио" се превръща във фабрика на изключително успешни авторски спектакли, които се представят на най-престижните сцени и фестивали по света.
"Фондацията се финансира от 3 държавни институции. Това разбира се не е достатъчно и за всеки наш проект ние търсим допълнително интернационално финансиране. Много печелим и от турнетата, които правим по световните сцени и театрални фестивали", обясни Джилда Биасини. "Нямаме собствена трупа. В Италия много малко театри разполагат с такава. Избираме актьорите спрямо драматургичните изисквания на всеки проект - висок, слаб, с плътен глас и т.н."
"Имаме свой театрален център в Чезена, там е нашата администрация и там имаме сцена, на която показваме постановките си", допълни Биасини. "Пътуваме и много из цяла Италия. Но това зависи и от поканите, които получаваме от директорите на театри, от фестивалите и от самите театри. Нашата трупа е много обичана и много мразена. Мразена, защото в спектаклите ни, няма компромиси, те са създадени с емоция."
Джилда Биасини е низменен спътник на спектаклите на Кастелучи вече 22 години. Според нея "Хей момиче" е най-лекият за пренасяне от техническа гледна точка. Сценографията е лаконична, решена изцяло от осветлението, участват 2 актриси, а масовите сцени се покриват от артисти, наети на мястото, където гостува спектакъла.
"Може би на това се дължи и факта, че с "Хей момиче" обиколихме 4 континента, без Африка. Сценографията е без арматура, нямаме нужда от камера и екрани. Обикновено другите ни спектакли се монтират по 3 дни, за това приемаме, че "Хей, момиче" е лек", обясни Джилда Биасини. "Нашето кредо винаги е било подобно на това на земеделците. Ако посееш и ще ожънеш, ако гроздето е добро и виното ще стане хубаво. Спектаклите на фондация Санцио и Кастелучи са печеливши с това, че са универсални. Няма нужда от език, няма нужда от култура. Ако работата е свършена добре, тя стига до хората."
Макар и приет нееднозначно от публиката у нас, спектакълът на Кастелучи "Хей, момиче" е поредният успех на тази не комерсиална театрална компания, която успява освен да намери подкрепа извън държавната, да развива театралният език, да пише историята на това живо изкуство и да печели, не само световни награди.
