Спомняте ли си Тинкърбел – малката руса своенравна фея от "Питър Пан"? Е, Мария Мена няма нищо общо с нея. Но гласът и като нищо може да се казва Тинкърбел – не защото е рус, а защото звучи тъничко, крехко и пърхащо. Музиката на младата норвежка изпълнителка пък може да бъде изобразена анимационно като Малката русалка, която танцува на пълнолуние под звуците на "Caribbian Blue" на Enya. И като съм започнала с образните приказни сравнения, да ви кажа, че текстовете на Мария са супергерои – без усилие могат за секунди да се вселят във вас и без да ви дават възможност да се съпротивлявате да затанцуват върху най-веселите или най-тъжните ви душевни струни. Особено ако сте момиче…
Наясно съм колко "розово” и момичешко звучи всичко. Докато подготвях материала се притеснявах, че ще бъде доста трудно да представя музиката на Мария Мена с необходимата унисекс привлекателност. На самата Мария многократно й се е налагало да отговаря на въпроси от рода на: "Умишлено ли насочвате песните си към млади момичета?” и "Чувствате ли се отговорна да давате пример на тийнейджърките, след като пишете за техните проблеми?” Отговорът е "не”, защото: "Вярвам, че всички изживяваме едни и същи емоции, но по различен начин. Надявам се, че успявам да изразявам с думи емоциите и на другите хора.”
Така че, момчета, замествайки местоименията и обръщенията с подходящи за вашия пол, песните на Мария Мена могат да станат и ваши. Не е необходимо задължително да я харесате, нито ви подтиквам да манифестирате чувствителността си като надуете "Miss You Love" в колата. Просто си говорим и си слушаме…
А материал има за слушане, защото Мария Мена започва кариерата си преди около 8 години, когато излиза първият й сингъл "Fragile (Free)". Песента не успява да се наложи като хит, но пък след нея се появява "My Lullaby" и именно тя привлича вниманието на критиците и меломаните върху 16-годишната тогава изпълнителка. "My Lullaby" все едно е откъсната от “милото дневниче” на Мария. В нея тийнейджърката излива всичките си мисли и чувства, които я мъчат след развода на родителите й, който Мария преживява меко казано болезнено и дори развива анорексия. Публиката откликва на честността на симпатичната млада дама и нейната “приспивна песен” води до издаването на дебютния й албум "Another Phase", който става платинен в Норвегия.
Големият успех за Мария идва с издаването на албума "White Turns Blue" – световният й дебют, който в Норвегия излиза с малко по-различен траклист и под името "Mellow". Участието й в шоуто на Дейвид Летерман и успехът на сингъла "You’re The Only One" категорично "заявяват" че това младо и чаровно момиче от Норвегия един ден ще стане “голямата работа”.
Не може да се каже, че този ден вече е настъпил. Мария Мена е успяла да събере доста сериозна фенска маса, особено в родината си, в Холандия и в Германия. Въпрос на време и промоция е тази фенска маса да разнообрази националността си.
А през това време единственото, на което Мария се е отдала е музиката. А единственото, към което се стреми в музиката, е честността. Често сравняват текстовете й с тези на Аланис Морисет, именно заради откровеността, която ти вади ушите т.е. няма нищо прикрито, всяко нещо присъства с истинското си име и точно такова, каквото Мария го е изживяла. “Писането на песни е моят начин да се отърва от даден проблем. Това е моят начин да направя следващата крачка. Моите песни са нещо като дневник”, казва Мария. “Писането на песни за мен никога не е било начин да комуникирам с хората. То е моят начин да говоря със себе си, да проумея себе”, споделя Мена и допълва, че винаги когато нещо я тормози, бърза първо да напише песен за него, а не да го обсъжда, защото ако реши проблема си преди да го е изляла в текст, може да изгуби една хубава песен.
Така изпявайки душичката си, Мария издава още два албума – "Apparently Unaffected" (2005) и "Cause and Effect" (2008). Първият е виновен за "Miss You Love", "Just Hold Me" и "Nevermind Me", която всъщност е първият ми (плюшен) сблъсък с Мария Мена. Гледах клипа по една вече несъществуваща българска музикална телевизия и през цялото време ми се искаше да вляза в телевизора и да я напрегръщам. Луда работа, но баладата си остана една от любимите ми нейни песни, която е и единствената, която съм споделяла повече от веднъж във Facebook. Престижно, нали!?
Cause and Effect е четвъртият студиен албум на Мария Мена, на който аз лично благодаря за "All This Time (Pick-Me-Up Song)" и "I’m In Love (Again)". Мария казва, че с този албум се връща отново в детството си, където според нея е оставила още много нерешени проблеми и това е нейният начин да се справи с тях ("Eyesore" например е за борбата й с анорексията). Въпреки немалкото мрачни теми, албумът оставя по-скоро ведро усещане, може би заради факта, че е послужил като терапия на едно младо момиче.
В момента чаровницата работи над нов албум, който трябва да излезе през 2011 г. Може би в него ще включи и химна на живота си, който според нея би се казвал “It’s Not Supposed To Be Easy”, но още не е написан.
Докато излезе новия албум на Мария Мена, има още доста време, което можете да уплътните с някои от нейните любимци – Ани ДиФранко (Ani DiFranco), Фиона Епъл (Fiona Apple), Аланис Морисет (Alanis Morissette), Джо Фърстман (Joe Firstman). Някои от тях изглеждат идеални за “Музика за четене”, така че, ако си харесате някой, можете да споделите и да го включим в анкетата, от която вие избирате героите в “Музика за четене”. Анкетата и в момента си е на мястото и можете да гласувате за някой от петимата изпълнители, които си чакат реда там.
