Кой е Венелин Петков?
Краткият отговор е: "Венелин Петков е репортер, продуцент и водещ в bTV Новините от самото създаване на телевизията".
Дългият отговор започва с "Венелин Петков е един съвсем нормален човек, като всички останали – със своите мечти, със своите притеснения, със своите страхове, ако щете". И оттам нататък отговорът може да отнеме сигурно цял ден.
Детската мечта на Венелин
Детската ми мечта въобще не е била свързана с телевизия, а още по-малко с водене на новини. В един момент от студентските ми години мечтата ми беше да се занимавам с телевизия, да пътувам много, да се срещам с най-различни хора, да виждам най-различни неща и да научавам най-различни истории и след това да ги разказвам на всички останали. Това беше най-голямата ми мечта в студентските ми години и тази моя мечта се сбъдна.
Детската мечта... като всяко друго момче, родено доста преди промените, и аз имах едни доста конкретни мечти. През един доста дълъг период от живота си мечтаех да бъда летец и космонавт. За съжаление тази мечта не се сбъдна.
Америка vs. България
Не всичко, което блести е злато и в този ред на мисли не всичко, което е американска телевизия, престой в САЩ и работа там на всяка цена означава 100-процентова реализация на потенциала, на мечтите на един човек. Към този момент смятам, че съм направил правилния избор, оставайки в България и работейки в bTV.
Преди осем години имах предложение да се върна в CNN и да работя там. В този момент, през 2001 г., когато това предложение беше актуално, се замислих много сериозно и с много колебания, разбира се, направих избора да остана тук, в bTV, в България по много причини, една от които е много по-голямата възможност за професионално развитие, която представяше тогава bTV и продължава да представлява и в момента.
Има моменти, в които съжалявам и тези моменти в никакъв случай не са малко, но те са просто моменти, които на фона на това, което съм постигнал, са просто нищожни. Подобни моменти служат и като мотивация, и като отрезвяващ елемент в развитието – не всяко развитие представлява прекрасно асфалтирана магистрала.
За времето в Щатите
Това беше период от живота ми, в който се чувствах невероятно щастлив. Живях там три години и не се бях връщал в България за това време. Правех това, което исках – виждах как осъществявам мечтата си, за която бях работил толкова дълго време.
САЩ са място, на което се работи невероятно много. Разликата в начина на живот, от гледна точка на натоварването и на работата, е огромна. Там хората работят страшно много. Пренесъл съм тази нагласа оттам и тя много ми помага. Благодарение на това, че съм се научил на труд, нямам проблем да работя и в почивните дни, смятам, че благодарение на това съм постигнал всичко, което съм постигнал.
В никакъв случай не бих казал, че българите са мързеливи като народ, просто нагласата към живота е много различна в България. Оставям на хората да преценят дали това е добро или лошо, дали това носи позитивни или негативни последствия.
За личния и професионалния живот
Не е лесно да разграничаваш личния от професионалния живот. Пренасянето на проблеми е неизбежно, въпросът е до каква степен можеш да се абстрахираш. Но не е проблем.
За интереса на медиите към личния живот
Има материали от типа безобидни и смехотворни измишльотини, до злобни и откровени лъжи, очевидно пуснати с някаква цел.
В цялата тази палитра от материали, ако наистина оставя тя да ме притесни, аз бих се чувствал ужасно. Опитвам се да не им обръщам внимание, понеже няма смисъл.
За неосъществените мечти
Нямам такива мечти, които смятам, че не бива да бъдат осъществени. Хубавото на една мечта е, че тя може да се превърне в цел, все по-конкретна и в един момент тя става осъществена цел и съответно осъществена мечта. Всички мои мечти са такива.
Осъществяването на една мечта прави човека щастлив. Не бих оставил някоя мечта нарочно неосъществена, защото така е по-добре.
За обикновените хора
Обикновени хора няма. Всеки един човек е индивидуален, всеки носи своите качества, своите таланти и предимства. От тази гледна точка за мен обикновени хора няма.
Хората, които се появяват по телевизията по един или друг начин, в едно или друго амплоа – журналисти, политици, актьори и всякакви други, те не са необикновени хора. Тяхното появяване по телевизията би трябвало да означава отговорност, защото появяването по национална медия на тези хора дава възможност по един или друг начин да въздействат на всички останали, които ги гледат и които нямат достъп до този ефир.
Дали хората, които се появяват по телевизията в България са подходящ модел за поведение е въпрос на дълъг коментар и въпрос на преценка на самите зрители.
Във всеки един мой филм за bTV героите са т.нар. "обикновени хора". В тези филми няма политици, няма звезди, независимо от какви професии.
Как се раждат идеите?
Някои идеи отлежават дълго време и търпят развитие с годините. Други идеи се раждат благодарение на щастливи случайности. Към първия тип идеи, които дълго време съм обмислял, е идеята за филмите "Пътуване в Афганистан". Идеята за него отлежава може би четири или пет години.
Към втория тип идеи е идеята, по която работя в момента – един филм, който предстои да бъде излъчен в bTV Документите предполагам в края на есента. Това е идея за цял сериал – български конструктори, талантливи български майстори, които са получили огромно признание в чужбина и за съжаление никакво признание в България или са били охулени заради таланта си и изобретенията си. Идеята за този филм се роди случайно, попадайки на материал за един такъв конструктор, четейки материали за друга тема.
Тази есен в bTV Документите
Работим над няколко сериала, единият от които е сериал от два филма за кражбата на антики от България и съответно каналите за износ на тези антики за Западна Европа и САЩ. Автор на тази поредица е Канна Рачева. Поредицата е на етап снимки.
Още една поредица, чиито снимки вече завършиха, е посветена на една много наболяла през последните години тема – бетонирането на българското Черноморие. Разширявайки тази тема, авторът Генка Шикерова прави паралели с опита на Испания в тази област.
В момента приключва монтажът на една друга поредица – на Боби Лазаров, посветена на възстановяването на религиозни храмове в България – манастири и джамии. И историята на тези храмове.
За Нео и Матрицата
Според мен един от основните проблеми в България за последните 20 години е, че всички чакат да дойде Нео, ако използвам метафората от филма. А никой не си дава сметка, че във филма, в цялата трилогия, освен Нео има и хора, които са били събудени и извадени от Матрицата. Те са точно толкова важни, колкото и самият Нео. И в един момент въпросът за българите се свежда не толкова до това дали ще дойде Нео, за да ги спаси, а дали ще предпочетат да вземат червеното или синьото хапче, когато ги събудят. Мисля, че повечето хора, за съжаление, избират синьото хапче и си остават в Матрицата.
Всеки един от нас във всеки един момент от живота си тук в България получава правото на един доста определен избор – Да спазя ли закона или да не го спазя; да предложа ли подкуп на полицай или да не предложа подкуп на полицай; да отида ли на училище или да не отида; да прочета ли книга или да поиграя на Каунтър страйк. Във всеки един такъв момент получаваме избор, който трябва да направим.
Единият избор е да направим правилното нещо – да се събудим, да вземем червеното хапче и да излезем от Матрицата, да спазим закона. За съжаление повече хора правят обратния избор – предпочитат да си останат в Матрицата, да им бъде по-лесно, по-приятно, по-удобно и предложения избор те си остават спящи. Това е проблемът, а не дали ще дойде Нео или няма да дойде.
За екосъобразния начин на живот
Това е една цялостна нагласа към живота въобще. Тя е свързана с това как живееш, с какво се храниш, какво правиш в свободното си време, съобразяваш ли се с факта, че всяко твое действие може да навреди както на природата, така и на хората около теб и съответно обратно – може да помогне.
За религията
Аз съм православен християнин. Вярвам в Бог и вярвам в безсмъртието на човешката душа с всички последствия, които това води след себе си.
Липсата на вяра в Бог, липсата на вяра в безсмъртието на душата е свързано с безотговорност според мен. И това е един от основните проблеми на нашето общество в момента – много хора са изгубили вярата си или никога не са я имали, въпреки че формално се водят православни християни, без въобще да знаят какво означава това. Така че, в този смисъл, да, аз съм религиозен.
Когато човек се замисли над този мой отговор мисля, че може да си даде сметка за всичко онова, което е свързано с него като последствие.
Пожеланието на Венелин към вас
Най-важното, което мога да пожелая на всеки един, е да повярва в себе си. И оттам нататък да вярват в безсмъртието на душата си и винаги да правят правилния избор, отново връщайки се към отговора за Матрицата. Това е в основата на всичко.
