Критериите, по които от Министерството на образованието (МОН) преценяват дали един изпит е труден или не, са на базата на сравнение с миналогодишните резултати и не могат да почиват върху субективната преценка на един родител. Това заяви в студиото на "Тази сутрин" министърът на образованието Даниел Вълчев по повод недоволството на родители и ученици от степента на трудност на изпита по математика след 7 клас.
"Ние винаги сме се отнасяли отговорно към всяко мнение", подчерта Вълчев. Сравнението с резултатите от 2008 г. обаче показва, че изпитът не може да бъде определен като труден.
Средният успех миналата година е бил 3,76, а сега е 3,70, което е минимална разлика, обясни министърът. В допълнение – двойките през 2008 г. са били 1147, а сега са 1153. Графиките с оценките също изглеждат почти еднотипни, заяви той.
Той заяви още, че спорната "непреодолима" задача в препитването е била решена от 11% от кандидат-гимназистите или приблизително 3 хиляди деца. Вълчев допълни, че миналата година е имало задача, която е била решена от едва 30 младежи, но тогава не е имало такива протести.
"Но не бяхме и в предизборна кампания", коментира още той.
В допълнение, министърът уточни, че не трябва да се забравя, че това е състезателен тест и, ако броят на пълните шестици е голям, няма как да се класират децата.
По думите му един от най-големите проблеми в образованието е съществуването на големи различия между качеството на преподаването.
Вълчев коментира и сигнала на преподавателката Ваня Таушанова, която повдигна въпроса за езиковата бариера между учители и ученици в определени райони. Нейният разказ ви представихме в предаването "Тази сутрин" на 29 юни.
Според него липсват комуникативни възможности за децата. "Всеки човек е свободен вкъщи да говори какъвто език иска, но в България един човек не може да прогресира, ако не знае български", допълни още той.
Предстоящите парламентарни избори и кампанията Вълчев, който е мажоритарен кандидат в 24 МИР – София, коментира така: "Ние не се научихме да казваме на хората какво наистина предстои". Винаги опозицията критикува, дава големи обещания, които не може да изпълни, когато дойде на власт и "хората те мразят до края на мандата".
"Ние се въртим постоянно в един омагьосан кръг", завърши коментара си Вълчев.
Междувременно, репортаж на bTV показа как, в действителност, учениците не познават ключови фигури в българската история. Някои от тях, всъщност, дори и не ги интересува.
От идната учебна година учениците между 5 и 8 клас ще учат по-малко история. Броят на учебните часове по различните дисциплини е определена с наредба още през 2001 година, която влиза в сила сега. Каквито и промени да се правят обаче засега много от децата не знаят кои са хан Крум и Тодор Живков.
За да се увеличат знанията на децата по чужди езици и информационни технологии, се наложи да се намалят часовете по други предмети. С новото разпределение на учебното време, за история между пети и осми клас е отделено толкова време, колкото за часовете по музика и изобразително изкуство. Най-истинското мерило за реформите в образованието са децата. Затова проверихме какво знаят те за историята си.
"Преди десет години съм имала паралелки, които 80% са завършили висше и са се реализирали в чужбина, сега казват не ме интересува”, споделя преподавателка.
Заради намаляващия интерес сред децата, преподавателите харесват повече новата програма. В учебниците днес голяма част от информацията се предава с карти, снимки и картини, които децата трябва да анализират.
"Те си я получават като текст, като знания тази фактология. Въпросът е, че това са един вид упражнения, които им затвърждават знанията и така е много по-добре и много по-интересно за тях, отколкото само сухата информация”, допълва друг педагог.
С намаления брой часове в прогимназията, естествено намалява и преподаваният материал. В телефонен разговор експертите от МОН ни успокоиха, че от българската история не отпада нищо. Казаха ни и, че при желание на родителите, история може да се изучава в задължително избираемите часове.
Учителите в посетеното от нас 56-то училище работят по извънкласна програма, която да развива гражданската позиция на желаещите.
"В зависимост от това дали в дадено училище се иска да се работи, възможности има”, беше коментарът на работещите там.
