Как изглежда животът по време на избори в Кърджали и селата от югоизточната част на Родопите. Това се опита да разбере Иван Георгиев.
Веднъж в годината, за да посвирят заедно, се събират младежи и с български и с турски имена. Групата няма нужда от име. Тя се събира, за да репетира една единствена вечер в годината. Нейни създатели са двама братя - еднояйчни близнаци. Стамен и Мариан са компютърни инженери.
Единият живее и работи в Съединените щати, а другият наскоро заменя родния Кърджали за живота в София. У дома са не заради изборите, а за да посвирят заедно. Темата "Избори" обаче е по-силна от звука на китарите.
"Продължаваме да правим същите грешки, за съжаление. Продължаваме да избираме същите хора под други имена", смята Стамен Митев.
"Сериозният електорат от нашия регион са точно на полето. Уви, виждаме, че те не берат тези плодове, които им се обещават вече 20 години. - Кой ги бере? - Ами тези с S-класите явно", смята Мариан Митев.
А когато някой попита членовете на групата, без име, за етническия мир в Родопите, младежите бързат да опишат пътя от мазето на читалището до стените на един храм, чието име отдавна е забравено.
Последният християнин напуска село Рудина в югоизточната част на Родопите преди 15 години. От тогава единствените посетители на църквата са птиците, а 80-годишните стени на храма бавно потъват в земята под тежестта на щъркеловите гнезда.
Тази година това ще се промени. Мюсюлманите от съседните три села са намерили пари, за да построят наново християнския храм.
"Проектът е готов и местните хора са готови да помогнат за постройката на църквата", обясни Шефкет Юнуз, кмет на село Миладиново.
В съседното село Миладиново курбан е събрал и мюсюлмани и християни. Проблемите, както и празниците, тук са общи.
"Имахме 300 крави, 3500 овце. Всичките ги унищожиха! Сега да умра аз, за курбан една овца няма", оплаква се Иван Иванов, жител на село Миладиново.
Миладиновци се шегуват, че селото е толкова откъснато, че политици не идват дори по избори. Ако някой все пак дойде, те обещават да го попитат защо продават един литър мляко за 30, а купуват малка бутилка вода в селския магазин за 60 стотинки.
"Говорят за европейски пари това, онова. А те слагат в техните джобове. Тука европейски пари не идват", категоричен е Иванов.
Според жителите от региона, освен броя на отглежданите животни, намаляват и нивите с тютюн.
"Да, замира, защото не им се плаща. То и за тютюна - в годината два пъти само премии и останалите пари - трудно се живее. - Гладуват ли хора? - Има... Има...", обяснява една жена в двора на джамията.
2009г. е последната година, в която производителите получават помощи от фонд "Тютюн". Според проект, който трябва да бъде одобрен от следващия Парламент, държавните помощи могат да бъдат удължени до 2013 година.
"Предвиден е един референтен период, който включва производствените 2006, 2007, 2008 година и въз основа на производството през тези години, тютюнопроизводителите ще получават национални доплащания, независимо от това, какво количество и какво е производството им през 2010г., например", обясни Мелиха Дилбер, началник фонд "Тютюн", район Кърджали.
Освен притесненията за бъдещето, изборите тази година носят и страх.
"От "Атака" се страхуваме, щом говори така по телевизията! Всички ние гледаме телевизия – новините", казват жените насядали в двора на джамията.
"Много ясно, ще гласуваме за нашата партия! - Страх ли ви е? - Страх! Страх!"
"Да не говорят така! - Какво казват, от какво ви е страх? - Турци - мурци, цигани... бъркат всичко на едно. Всичките сме хора, не сме животни!"
"Циганите щял да прави на сапун, турците щял да ги гони... Всеки където иска трябва да живее! Това е свобода!", казва един дядо с бяла шапка.
"Нали живеем в България и работим в България... - Хората притесняват ли се от това, че могат да им сменят имената? – Притесняват се! Така мислим!"
"Страшно беше, да. Не е лесно. Лесно ли е да сменят твоето име на турско?!"
"Сидеров с тези изявления помага на някой! То се знае - помага на ДПС. Щото това сближава, виждат, че спасението е там!", смята Иван Иванов, жител на село Миладиново.
И когато дори шербетът не може да подслади разговорите, хората от югоизточната част на Родопите предпочитат да си спомнят времето, когато поне на празниците никой не е помислял за политика и избори.
"Аз съм живяла толкова години в Димитровград - 14 години. Ние сме все едно - ни българи, ни турци. Всички едно - като брат и сестра живеехме така".
