Преди почти 14 години животът на Атанас Георгиев от Пазарджик се променя коренно. Тогава Атанас е едва на 28 години, но бъбрекът му отказва да функционира правилно и се налага да премине на хемодиализа.
"Не се чувствам пълноценен, зависим съм от един апарат, на който съм три пъти седмично, по четири часа и половина седя и моята съпруга се занимава изцяло със мен, тя ми е личен асистент, зависим съм от тях, искам да съм малко по-свободен."
Единственият шанс за Атанас да се освободи от зависимостта си към апарата за хемодиализа е трансплантацията на бъбрек.
"Тук в България почти всичко е в застой. Доколкото съм информиран само 12 трансплантации са направени за една година, просто не виждам как може да се оправи. Аз чакам от 96-та година, това са почти 14 години. Всеки момент може да се появи донор, обаче до ден днешен не се появява."
Дългите години, през които Атанас е подложен на хемодиализа, му костват много.
"Първо загубих светлината, зрението, в началото виждах малко, имах светлина и ми беше по-спокойно, но с течение на времето загубих зрението и на двете очи, но имам шанс на едното, защото е запазен очния нерв, имам някакви шансове след трансплантацията, защото ми казват, че след трансплантация може да се направи нещо да се спаси едното око поне, след това ми се увреди сърцето, сега съм с пейсмейкър в момента и хиперпаратиреоидизъм, това фактически е липсата на калций в костите, който го набавям изкуствено чрез медикаменти."
След дълго чакане, Атанас взема решението да се подложи на операция в Пакистан."Ние предпочетохме там, защото е най-евтино за нас, просто ние нямаме парите, ако имаме достатъчно пари може да се трансплантираме и в по цивилизована страна".
Кой ви насочи към Пакистан?
"Мои колеги, които също са били на хемодиализа и сега се чувстват добре. Но има и смъртни случаи, предпочитам да рискувам, защото нищо друго не ми остава, просто усещам, че живота ми изтича през ръцете като пясък. Единственият изход е трансплантация."
Операции като тази, която предстои на Атанас са забранени от закона в много държави. В Пакистан се ползват живи донори, докато българският Закон за трансплантация категорично забранява това.
"Не знам как ще гледат на мен и въобще на лечението ми после. Защото после се пият имунокомпресори, които трябва да задържат бъбрека и се изписват тук от Здравната каса."
И макар доста рискована и скъпа, за Атанас Георгиев операцията в Пакистан е последната му надежда.
"Аз просто нямам друг шанс. Просто съм обречен да чакам смъртта си, на апарата, не виждам друго спасение", сподели мъжът.
Ако искате да помогнете на Атанас Йорданов Георгиев може да изпратите
SMS с текст DMS ATANAS на единен дарителски номер 17 777
( за абонати на GLOBUL, VIVATEL, M-TEL с такса за един SMS – 1, 20 лв. с ДДС).
Банкова сметка: BG 60U BBS 82411410602110, ОББ, гр. Пазарджик
