„Приемането на еврото в България би била добре за икономиката в страната, би било добре и геополитически“. Това каза в интервю за предаването „Тази сутрин“ Иван Костов, бивш премиер (в периода 1997 – 2001 г.) по повод предложения от президента Румен Радев референдум за приемането на еврото.
Държавният глава предлага въпросът на националния референдум да е „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.“
Президентът Румен Радев внесе предложението си за референдум, както и мотивите към него.
„Президентът промени драматично позицията си, защото през 2022 г. на среща с „Възраждане“, когато те поискаха референдум, той им обясняваше, че не може да се направи референдум, тъй като въпросът е решен с международен договор и по силата на конституцията това е противоконституционни“, припомни Костов.
„Правителството беше задължено от Народното събрание да поиска конвергентен доклад в момента, в който изпълняваме критериите за приемане на еврото. Правителството изпълни волята на Народното събрание. Има искане и от изпълнителната, и от законодателната власт на България да се влезе в еврозоната. Наистина е въпрос да се изпълни поето задължение по силата на Член 5 от Договора за присъединяване на България“, допълни Иван Костов.
По думите му, след като Радев разбира, че предложението е противоконституционно, това явно е политически ход от негова страна.
„Това е точно експлоатация на популистката теза, в която застават много политици, казвайки, че защитават интересите на народа срещу решенията на елита. В този момент излиза, че президентът застава „на страната на народа“ срещу решение на двете основни институции, които отговарят за тази политика на страната – срещу Народното събрание и срещу правителството. Това е удар срещу институционалните авторитети“, коментира още Костов.
Според него президентът Румен Радев се сблъсква с вече взети решения и иска да ги ревизира.
„Емоционалната привързаност към лева“
„Има страхове със сигурност. Има емоционална привързаност към българския лев. Аз знам как е стабилизиран левът през 1997 година и 1998 г. – с какви жертви и какво струваше това нещо. Аз отлично познавам историята на българската централна банка. Горди сме с това, че БНБ е една от първите в Европа. Горди сме с това, че българският лев е единадесетата европейска валута, когато се появява през 1879 година. Това не са малки неща. Това е национална чест. Но има и друго – има икономика, политически и геополитически процеси и разместване на пластовете. Всички тези преди нас са решили, че е по-добре да се обединят в единна парична система. Затова е добре и ние да бъдем там“.
„Румен Гечев защити предизборната теза на БСП, че те подкрепят еврото, но сега не сме готови. Въпреки това в парламента БСП - Обединена левица взе решение да гласува срещу референдума на Радев. Винаги има такива гласове. Естествено е“, обясни Иван Костов.
Отражение върху конвергентния доклад?
„Президентът не знам дали го е замислил така, но неговите цели изглежда са удари срещу институциите, но и удар срещу целостта на правителството. Може би президентът е разчитал, че „Българската социалистическа партия“ и „Има такъв народ“ ще гласуват за неговия референдум и ще разпаднат правителственото мнозинство и така да се делегитимира искането за извънреден конвергентен доклад. Също така се изпраща послание до авторите на конвергентния доклад, че българските институции не са единни. Когато се разглежда готовността на страната, ЕК изисква да има траен и постоянен консенсус за това страната да бъде член на европейската парична система“, уточни бившият министър-председател.
„Едно много голямо мнозинство в Народното събрание се очаква да отхвърли искането за референдума. Когато това стане, тогава ще се потвърди институционалният стратегически курс на страната“, коментира той.
Президентът Радев в политическото пространство
„Не мога да спекулирам какво е накарало Румен Радев да отправи искането за референдум. Това искане за референдум е искане на „Възраждане“. „Възраждане“ е партньорска партия с партията на Владимир Путин в Русия. Искането за референдума още отпреди е на „Възраждане“. Изглежда, че Русия е заинтересована България да не влиза в еврозоната. Президентът защитава позиции, които са чужди на страната“, подчерта Иван Костов.
„Един от лидерите на проруските партии казва, че той (Радев – бел. ред.) е бил инструктиран. Много грозно ми звучи някой да инструктира български президент отвън. Може би има друго обяснение – той да се позиционира политически. Той да стане флагман на тези малки партии, които са против европейския курс – „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, „Има такъв народ“. Позиционира се и взима завой. От държавник и президент да лидира това пространство и да влезе в политиката, след като напусне президентството. Въпреки, че го предупреждават хора, които са го правили. Социолозите мерят два рейтинга – личен и на институцията. Президентът трябва да знае, че хората одобряват институцията президент на България, одобряват и него, но ако гледаме президента Желев – той беше с добър рейтинг, а партията му взе жалки проценти. Същото и с Георги Първанов“.
Опитът на други държави с еврото
„Не е верен аргументът, че България не е готова, защото е много бедна. България в момента по паритет на покупателната способност на БВП на човек от населението е 64% от средното ниво на ЕС. Когато Литва и Латвия кандидатстваха бяха на 52%. България е с 12% по-близо до средното в ЕС. Аз се надявам, че в България ще стане това, което стана в Хърватия. След като Хърватия влезе, банката ѝ призна, че е извършила допълнително акт на съкращаване до средното европейско ниво. Хърватите също бяха против замяната на куната. Те не изпълняваха два критерия – имаха 79% дълг спрямо БВП. Критерият е 60%. Хърватия не изпълняваше и критерият за дефицит. Те са туристическа страна и влизането в еврозоната помага на този отрасъл. Имат огромен скок на туризма“
„В Дания и Швеция производителността на труда е много по-висока. Хората произвеждат много повече, отколкото произвеждаме ние. Не сме с толкова голямо капиталово натрупване в индустрията и в услугите. Нямаме дългата им история на инвестиране на много капитали в техниката, с която те работят и произвеждат продукти. Нас ни очаква този път, но за да го изминем трябва да влязат капитали. Как да влязат тези капитали? Когато сме в еврозоната, когато има контрол от Европейската централна банка, когато инвеститорите знаят, че няма да бъдат измамени. Не можем да се сравняваме със страни с вековно натрупване на капитал. Ние трябва да настигаме“.
„Според мен Румен Радев не познава държавното устройство. Извинявам се, но с този стаж като президент трябва да се знаят механизмите. Има контролирани цени на електроенергията, има енергийна бедност, има подпомагане на енергийно бедни семейства, има социално подпомагане, има социална помощ. Какво ли няма в България по отношение на бедните? Има готовност срещу спекули. Какво повече трябва да се направо? Винаги може да се поиска повече, но да поискаш повече при положение, че не си в Народното събрание, не си в изпълнителната власт (Министерския съвет – бел. ред.) изглежда като подвикване отстрана. Да се подвиква отстрана без да познаваш дълбоко механизмите, с които държавата си служи да подкрепя гражданите в неравностойно положение. Всеки може да каже – „направете повече“, но не е вярно. БНБ си върши работата“, категоричен е Иван Костов.
Според него във всяка държава е имало съмнения за спекули, а „подвикванията отстрани“ водят до разделение.
„Истинската претенция е към управлението регулаторите с изтекъл мандат. Това трябва да направи това Народно събрание. БНБ е в кондиция и си върши работата. Тя се оглавява от много сериозен човек. Димитър Радев е изключителен авторитет. Той е бил централен банкер на годината два пъти. Това е човек с големи възможности. Не мога да нямам доверие на такъв човек“, обясни бившият премиер.
Гледайте целия разговор във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
