Църковното песнопение е не просто част от службата в храма, но то ни дава едно допълнително преживявяне.
Освен неделима част от православната традиция, църковната ни музика има своите особености.
Какъв е пътят за изучаване на църковно пеене?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Това е интересен въпрос. На първо място трябва да има душа за това нещо, порив за това нещо. Бог залага таланти у нас от най-различно естество за пеенето е нужно човек да има слух“, обяснява отец Симеон Генов, преподавател по църковно пеене.
„Знаем, че още от Свети цар Давид, че песнопевецът Давид, който е писал псалмите в книга псалтира в Стария завет, има цитат, в един от псалмите казва, всяко дихание да хвалим Господа. Тоест не инструмент или друг вид предмет може да даде божествен дух на самото песнопение, което навлиза в църквата", обяснява той.
„Както казва Йоан Кукузел, от неговото житие разбираме, който пее, два пъти се моли, защото когато четем даден текст, богослужебен или евангелски, ние го четем с разума, но когато имаме песнопение, тогава се включва сърцето и душата, които изпадат във възторг и изпадаме в състояние, в което човек е в духовен възторг“, казва Ганов.
По думите му всяко служение, вечерно, утринно и литургично, свещеникът възглавява самото богослужение, а певците като мен, както съм на клироса, те отпяват на възгласите, които свещеникът отправя от самия олтар.
„Църковното пеене е изключително важно, защото то е преди всичко молитва и пеене. Словото е дори по-важно от мелодията, която използват учениците и затова ние отделяме най-много внимание на ясната дикция, с която изпълняват песнопенията, артикулацията и да разбират църковно славянския текст, който не е разбираем от всички българи“, казва отец Калин Кирилов, преподавател по църковно пеене.
„Църковното пеене у нас освен, че е акапелно, то се изпълнява на Църковнославянски език, който се отличава чистия днешен български език, което има своето обяснение“, казва Кирилов.
Църковнославянският език е една поезия, молитвена поезия, която когато бъде облечена в мелодия, става издигане на душата на всички миряни в църква до молитвата към Бога.
"Неофит Рилски, който е пребивавал на Света гора и който е учил традициите на църковното пеене, основите на византийското църковно пеене и ги е пренесъл в България", обяснява отец Симеон.
"Те са на църковнославянски, книгата псалтири я има и в превод на български, но се връщам на това, че църковнославянският език е по-музикален език от съвременния български език", допълва той.
По думите му има даже опити на преобръщане на църковнославянския език на български език, но не докосват така душата, както църковнославянският език.
"Ние имаме и един друг проблем, че ние пеем с гръб към миряните и това ни задължава да бъдем още по-прецизни към изговарянето на всички съгласни, на гласните и най-вече да бъде тази молитва и тя се постига, когато пеенето е плавно, пеене в легато. В никакъв случай да има викове, форте силно, динамики, които са характерни за сверката музика, но църковната музика се характеризира с една плавност и тиха динамика", казва отец Калин.
"Някак си тези звуци, тази естетика и настроението, която носи тази музика, помага на човека да се концентрира и съсредоточи за молитва. Носи му едни естетически, психологически настроения, които са и духовни настроения, които ни служат да ни приближат до Бога. Поколения, поколения е било в нашата традиция Българска", разказва епископ Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария.
"Тази музика има както своите творци и композитори във вековете, така и нещо изключително. Тя има своята нотна система, което е уникално, защото малко музикални традиции имат своя нотна система на така наречените невми", обяснява Константин Фотополос, преподавател по църковно пеене.
"Църквите са били като стаи и в последствие започва да се търси тази акустика, даже в някои храмове като ротонди са се слагали гърнета за да има това отзвучаване. Все едно идва свисше, което е нестандартно в нашето ежедневие ние нямаме акустична среда. Акустична среда имаме само на богослужение за да се придаде една мистика, една дълбочина, нещо което се разсейва, защото за Господ знаем. Един ден е хиляда дни и хиляда дни са един ден за Христос. Господ е над времето, той е неизмерим", казва отец Симеон.
Може ли да сравним църковното пеене с нещо, което човек трябва да постигне и това е смирението?
"Певецът в църква на клира е всъщност гласа на всички, молещи се в храма. Затова неговото смирение е изключително важно зад бъде и неговата песен смирена, а знаем, че ангелското пеене или така нареченото приятно Богуугодно пеене идва от ангелския начин на живот, което включва в себе си и самото смирение", обяснява отец Калин.
По мнение на ректора на Софийската духовна семинария, за младите семинаристи именно църковната музика увлича семинаристите за тяхното пълноценно обучение.
"Наистина музиката увлича по един естествен начин семинаристите попадат в тази музикална традиция, харесват я, заобичват я и през пеенето те осъзнават и по-дълбоките истини, които не могат да бъдат поднесени в една по-суха теоретична форма. Те като пеят се замислят и узряват като служители на църквата", казва ректорът на Семинарията.
Вековната традиция е грижливо пренасяна и преподавана у нас, но е имала и своя труден период в нашата история, този по времето на комунистическия режим.
"Тази музикална традиция е била подложена на едно пренебрежение исторически и така да кажем през комунистическия период, когато наистина е била преследвана църквата и православието и пеенето е понесло най-тежки последствия и е била предпочитана тази начин на европейско пеене, а източно славянското пеене е считано за нещо примитивно", обяснява епископ Мелетий.
Какво не знаем за църковната музика?
"Истината е, че църковната музика има своята стара история и в наши дни ние знаем малко за нея. Много важно е да кажем, че тази музика не е музейна музика. Тя не е нещо древно и замряло. Тя е една бива музика", казва Константин Фотополос.
По думите му тази музика не е статична и в наши дни имаме композитори, които стъпват върху преданието и творят с много внимание и любов, така че да не се наруши молитвения дух, което е основната цел на църковното пеене.
За всяка част от годината се изпълняват различни песнопения, но Великденската служба за Възкресение Христово е от особено значение и звучене.
Пасха. Това не е ли най-тържествената част от църковното пеене?
"Празник на празниците. На него ние дължим нашето бъдещо спасение в царството Божие, чрез него, чрез този празник Христос се пренася в жертва за нас. Самото пеене на Пасха е най-красивото, най-тържественото през цялата година, защото песнопенията са много красиви с една възхваляща интонация и възхваляваща, възклицаваща молитва", казва отец Калин.
"Около този празник е целият ни живот. Около този празник, е зарядът и смисълът да бъдеш християнин. Защото историческото лице Исус от Назарет беше останал в гроба, това щеше да е невинна смърт на един добър човек и си е отишъл. Но Исус от Назарет е Божият син. Той е историческа личност, но той е Богу човекът, който възкръсна. Това негово възкресение е и наше лично възкресение, защото смъртта е преодоляна и показва, че нас ще ни има. Че ще бъдем, а това е желанието на всеки човек и Апостол Павел ни казва, че най-големият враг смъртта ще бъде победена и тя е победена в Христовото Възкресение, така че Христос Възкресе за нас, за целия свят и дано да живеем с тази радост и с тази надежда", завършва епископ Мелетий.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
