Обединените арабски емирства са известни по цял свят с огромните си петролни залежи, безкрайните си пустини и мащабните проекти. Най-големи от общо 7-те емирства са Абу Даби и Дубай, а трето е Шарджа. Всички те ценят това, което имат, най-вече – жаркото слънце. Но се грижат и за това, което най-много им липсва – зелената природа.

Така, в най-горещото море в света расте гора – емирствата поддържат биоразнообразието чрез 60 милиона мангрови дървета.

Гора в пясъците

Силно солените води на Персийския залив, които се затоплят сериозно в разгара на лятото, са враждебно място за оцеляване на повечето видове растителност.

В Абу Даби има кътче, където солената вода се слива с изгарящия под слънцето бряг, в който расте гора. Гора, която не само оцелява, но и процъфтява и създава естествено убежище за обитателите на дивата природа.

Магровият парк "Джубайл" заема североизточния край на остров Ал Джубайл в Абу Даби, където плитките приливни водни пътища се разливат в морето. Отворен като туристическа атракция преди пандемията, паркът представлява мрежа от крайбрежни алеи. Те минават през дърветата и над водата, и предлагат близки срещи с растения, животни и птици.

“И досега ние се учим от тези дървета. Въпреки че времето е ужасно горещо, а водата много солена, те имат своята тайна – адаптират се много добре към неблагоприятните условия. Те филтрират солта и изпаряват водата чрез листата.Тези листа подпомагат адаптацията към високата соленост на водата. Малките частици, които виждате, са солта, която излиза през тях. Не можеш да отглеждаш мангрови дървета навсякъде. Те сами избират мястото, а доста често и ние им помагаме. Обичат приливните вълни”, разказа директорът по биоразнообразие в Агенцията за околна среда в Абу Даби Ахмед Алхашми.

Тропическите мангрови гори са сложни екосистеми, които виреят в негостоприемни горещи, кални и солени води. Те защитават крайбрежните общности от бури и наводнения, приемат разнообразни и застрашени видове и могат да смекчат изменението на климата чрез улавяне на въглерода в атмосферата.

В този спокоен свят, далеч от блестящите небостъргачи и замъглената от горещина суматоха на Абу Даби живеят над 60 вида птици, пет вида раци, фламинго, костенурки и рифова чапла.

“Мангровите дървета осигуряват много спокойно пространство, намаляват шума от градовете. Затова и дивата природа процъфтява тук. И откриваме все повече и повече животински видове”, каза Алхашми.

Посетителите могат да прекарват часове, слушайки крясъка на птиците, шума от скачащите във водата риби и плискането на вълните.

“Много хора идват тук за разходки, други правят йога. Предлагаме различни активности – като каране на каяк. Красотата на това място се допълва и от факта, че тези дървета осигуряват хубава сянка”, добави Алхашми. 

ОАЕ, които ще бъдат домакин на срещата на върха за климата през ноември и декември, засаждат мангрови дървета от основаването си през 70-те години.

“Това е един от малкото райони на земята, където виждаме растеж на мангровите гори. И вместо това да е тъжна история, в която човешката дейност разрушава екосистемата, това е история за надеждата – виждаме мангрова екосистема, която процъфтява и расте в резултат на човешката намеса”, заяви Джон Бърт, който е професор по биология в Нюйоркският университет в Абу Даби.

Според Министерството на климата в Емирствата мангровите гори улавят 43 000 тона въглероден диоксид годишно. За всяко изгубено дърво се засаждат още три. В допълнение към сегашните 60 милиона дървета върху 183 квадратни километра, те планират да засадят още 100 милиона до 2030 г.

Слънце през нощта

Подобно на всички страни, богати на петрол от Близкия изток, и Емирствата произвеждат електричество от горивата си. Търсят обаче и алтернативни източници на енергия. И залагат на най-разпространения природен ресурс – слънцето.

На час разстояние от Абу Даби слънчевата електроцентрала Нур Абу Даби захранва всекидневието на 90 000 души. "Нур" на арабски означава светлина – нещо, което пустинята предлага в изобилие. 3,2 милиона слънчеви панела са разположени на площ от 8 квадратни километра.

“Ние вече захранваме Абу Даби със слънчева енергия. Решихме да оползотворим слънчевите лъчи. Опитваме се да направим енергията все по-зелена”, обясни Абдула Ал Кайоми, който е мениджър на проекта "Нур Абу Даби".

Панелите произвеждат енергия само при наличието на слънчева светлина.

За да има ток и когато слънцето не свети – на 10 места в Абу Даби са инсталирани акумулаторни батерии, зареждани от соларните панели. Командват се виртуално, от разстояние. 

“За всеки 4 мегавата имаме около 80 батерии. Работят като съхраняват електричество и могат да предоставят ток при извънредни ситуации”, каза Ахмед Ал Дахери от дистрибуторска компания на Абу Даби.

Ако токът спре, батериите могат да осигурят до шест часа резервно захранване. 

Основен проблем за работата на слънчевите панели се оказва пясъкът. В пустинята пясъкът полепва по слънчевите панели, блокира светлината и намалява количеството на произведената енергия.

Соларният парк на стойност 870 милиона долара има оригинално решение, за да поддържа панелите чисти. Екип от роботи ги обхожда и отстранява прах и отпадъци, без да използва вода. Всеки ден роботите изминават около 1600 километра.

Под арабското слънце напредва и друго монументално строителство – на соларния парк Мохамед Бин Рашид Ал Мактум - кръстен на емира на Дубай и министър-председател на Обединените арабски емирства.

“Капацитетът е 5000 мегавата, който очакваме да постигнем до 2030 г. В момента сме постигнали 2427, свързани към мрежата. Ние винаги се съобразяваме с нуждите на града. Градът се разраства, и когато търсенето се увеличи, увеличаваме и капацитета. Имаме много успешен модел за чиста енергия. При това изобилие от слънце искаме да се възползваме максимално от този ресурс”, каза вицепрезидентът по диверсификация Мохамад Ахмад Джамал. 

В парка се издига най-високата кула за концентрирана слънчева енергия в света - 260 метра. 70 000 специални огледала фокусират слънчевата светлина в горната част на кулата. Тя съхранява топлина за 15 часа и осигурява енергия денонощно.

“Това всъщност не са соларни панели, това са огледала. И всички те се концентрират в централен приемник. Той приема цялата отразена слънчева светлина. Имаме процеси, които се случват между студената и горещата течност, която е вътре, както и резервоари за съхранение. След това се произвежда пара и електричество”, обясни заместник-мениджърът на Център за слънчеви иновации в Дубай Айша Мохамед Ал Ремейти.

В централата се произвежда и още нещо – така наречения "зелен водород". 

Там се намира първото задвижвано от слънцето съоръжение за производство на зелен водород в Близкия изток. Енергията е соларна, затова се смята, че водородът произведен тук, е напълно екологично чист.

“Използваме слънчева енергия, за да извлечем водород от водата. А този водород се смята за горивото на бъдещето. Ще ни помогне да декарбонизираме различни сектори от икономиката и да преминем от невъзбновяеми енергийни източници към по-чисто бъдеще. В момента го използваме през нощта, когато няма слънчева енергия. Горим го през нощта, за да произвеждаме ток, без никакви вредни емисии. Тази централа е тестовата площадка за бъдещото приложение на водорода”, добави вицепрезидентът на изследователския център към Дубайската агенция по електричеството и водата в Дубай д-р Али Ал Алеели.

Строежът на соларния парк Мохамед Бин Рашид Ал Мактум започва преди 10 години, с инвестиция от 13,6 милиарда долара. По план проектът трябва да завърши напълно през 2030 г. Тогава паркът ще достигне максималната си мощност от 5000 мегавата, с които ще може да произвежда електричество за 1,3 милиона домове.

Ток от смет 

Само преди две години една от най-богатите страни в света е потънала в боклук. И започва скоростно изграждане на заводи за преработка на трупащите се отпадъци. Така преди година отваря врати заводът в емирство Шарджа.

Да получиш ток от боклук. Заводът в Шарджа е първият по рода си в Близкия изток. Централата е свързана с електрическата мрежа на емирството. И генерира достатъчно енергия, за да захранва над 2000 домове годишно.

“Ние изгаряме отпадъците и използваме топлината от изгарянето, за да произвеждаме електроенергия. Газът от изгарянето затопля водата, която е в тръбите и тази вода се превръща в пара. Тя задвижва парна турбина, която произвежда електроенергия”, каза старши инженер Нуф Джамал.

В Обединените арабски емирства има съоръжения за сортиране и рециклиране на строителни материали, автомобилни гуми и електроника. Но заводи като този, които преработват битовите отпадъци в нови продукти, се броят на пръсти.

“Не приемаме всички видове боклук. Например - не са разрешени опасни или промишлени химически отпадъци. Извършваме стриктен мониторинг на всички газове, които излизат от завода”, добави Джамал.

Експерти години наред предупреждават, че изгарянето на отпадъците предизвиква допълнителни емисии на парникови газове в атмосферата.

“Много хора ни казват – предотвратявате образуването на сметища, но горите боклука. Затова имаме пречиствател. Имаме агрегат за обработка на димни газове и за контрол на замърсяването на въздуха. Тези две технологии пречистват газовете, които излизат при горенето, като прихващат всички токсини от тях. И след това газовете, които излизат от завода, ще са чисти газове, които следват правилата на ЕС за контрол на емисиите. Дори имаме сензори вътре в комина, които постоянно отчитат нивата при излизащите газове”, подчерта той.

Когато заработи в пълния си капацитет, заводът ще може да превръща 300 000 тона боклук годишно в електричество за 28 000 домакинства.

Докато развиват високотехнологични заводи и слънчеви паркове, Обединените арабски емирства не спират и да строят. Не само добре познатите небостъргачи и кули, но и най-екологичния град в света.

Преди 17 години тук започва амбициозен проект – за най-устойчивия град в света. Без въглеродни емисии и с нулеви отпадъци.

Град без CO2

Масдар се намира на шест километра от летището в Абу Даби. Проектиран като бизнес център и дестинация за компании за чисти технологии.

“Масдар означава "източник". Това показва, че ние използваме природните ресурси, за да произвеждаме енергия”, обясни Мохамад Абделкадер Ел Рамади. 

По план град Масдар ще е дом на 40 000 души, с допълнителни 50 000 пътуващи. Всички те – поделящи площ от шест квадратни километра.

“Сега имаме близо 4000 жители. Както и 10 000 души, които работят тук всеки ден. Започнахме да развиваме и общности от хора, защото, когато имаш град, имаш и жители – имаме такива, които живеят тук, такива, които идват за почивка, имаме училища, университети. Хората избират да живеят тук по различни причини – ние сме много близо до летището на Абу Даби, а и на почти равно разстояние между Дубай и Абу Даби. Лесно достъпни сме до двата големи града в ОАЕ. Дори всекидневните нужди, като например от супермаркети, вече съществуват за нашата общност. Хората вярват в мисията на Масдар сити за екологично чисто живеене”, разказа директорът по устойчивостта в град Масдар Крис Уан.

Улиците и сградите на Масдар са специално проектирани да бъдат енергийно ефективни. В традиционен арабски стил, сенчестите, тесни пътеки създават приятно пространство за разходка в горещия климат на региона. Сградите са високи само пет етажа, покривите са със слънчеви панели, а навеси правят сянка за пешеходците.

“От построяването на сградите досега отчитаме между 41-42% спестена енергия от използването на електричество и охлаждане. Във връзка с въглеродните емисии, свързани със строежите, използваме така наречените зелени материали, които могат да се рециклират”, каза той.

Температурата навън обикновено се усеща с 5-10 градуса по-ниска от околната пустиня. Разликата се дължи на градския дизайн. Ядрото на града, наречено подиум, е издигнато, а сградите са групирани близо една до друга, за да защитят улиците от слънцето.

“Имаме и вятърна кула. Тя работи като прихваща ветровете. На върха й има отвори, които се задвижват от посоката на вятъра. Така той се насочва надолу по кулата към земята. Спуска се и се разпространява там. Вътре сме добавили и така наречената водна мъгла, която допълнително охлажда въздуха. По този начин той слиза надолу по-бързо”, добави Уан.

За транспорт се използват електрически превозни средства, достъпни за обществено ползване, с максимална скорост от 130 км/ч. Те могат да се презареждат на зарядни станции в целия град. Масдар Сити вече е дом и на някои от най-модерните технологии за слънчева енергия в света.

Под парещото слънце, устойчивите гори и решенията с размах – бъдещето за ОАЕ е зелено.

“Гората, извън нейната красота, улавя въглероден диоксид в атмосферата в много, много големи количества. Дърветата са сериозно оръжие в борбата с климатичните промени”, заяви Ахмед Алхашми.

“Трябва да адаптираме нашия климат и да ставаме все по-зелени, въпреки че сме пустиня”, смята Абдула Ал Кайоми.

“Това, което правим в град Масдар е да разберем как да живеем възможно най-добре в хармония с околната среда, независимо каква е тя – много гореща, влажна или студена. И, да, можем да сме зелени тук”, категоричен е Крис Уан.

“Щом ние можем да го направим в пустинята, сигурен съм, че може да се направи навсякъде другаде”, добави д-р Али Ал Алеели.