В последните 30 години един малък белгийски град, на име Екло, с приблизително 20 000 души население, се превръща в столицата на евтино зелено електричество. 20 ветрогенератора и стотици соларни панели на територията му произвеждат ток, който препокрива нуждите на домовете и бизнеса.

Най-хубавото е, че производителите са самите граждани. Те са собствениците на генераторите и на соларните панели. Обединили са се в кооператив – т.нар. енергийно общество, което носи името „Екопауър“.

Част от него е Бернадет Вандеркамен. Посреща ни в дома си – къща, която е паметник на културата, построена през 1939 г., в стил „ар деко“. В нея живеят със съпруга си. Двамата са пенсионери. Готвят и се отопляват на газ, а това, което всеки ден Бернадет прави е да проверява колко ток изразходва.

Снимка: bTV Репортерите

„Преглеждам първия номер, след това натискам отново, смятам разликата и обикновено на ден консумираме 4 или 5 киловатчаса“, разказва Бернадет Ватдеркамен. Тя става част от енергийната общност преди 3 години. Средно всеки месец през изминалата година е плащала по 34-35 евро за електричество на месец.

Брюксел с мерки срещу рекордното повишение на цените на енергията

„Това е прекрасен начин да имаш ток на добра цена и да си независим. Освен това си в борда на компания, която опазва хората, природата и въобще цялата околна среда. Много исках да съм част от това и се радвам, че вече съществува“, продължава да разказва Бернадет. Според нея така е много по-евтино.

„За голяма сграда като тази е особено евтино. И смятам, че е евтино за всеки. Ако не бяхме част от тази кооперация, щяхме да плащаме най-малко тройно повече, т.е. между 100 и 120 евро месечно“, твърди жената.

Белгийският пазар за електричество е либерализиран и предлага на домакинствата множество електроразпределителни дружества, които произвеждат ток от възобновяеми източници, но разликата е драстична. Най-евтината оферта е за над 1300 евро на година, а най-скъпата - близо 1600 евро.

„Направих сравнение с „Екопауър“. Зададох за потребление 2000 киловатчаса и цената е 668 евро. Това е наполовина. Въпреки, че цените на тока се покачиха напоследък“, категорична е Бернадет Ватдеркамен.

Но как този малък град се превръща в рай за ниски сметки за ток?

„Всъщност всичко започна през 90-те години с построяването на първия ветрогенератор. Това беше много специален момент. Тогава разработихме система, с която градът предложи на жителите да основат кооператив, представете си го като фирма. Трябваше желаещите да инвестират средства в този кооператив. С тези пари се купи ветрогенератора и се построи. Продължаваме да се опитваме да разраснем тази концепция“, разказва Филип Смит, зам.-кмет на Екло.

Снимка: bTV Репортерите

„Идеята дойде от гражданите. Разбира се общината и кметът тогава много помогнаха за това да бъдат убедени хората в полезността на идеята. И защо още сработи? Защото, когато притежаваш собствената си енергия и притежаваш част от ветрогенератора, няма как да си срещу него. В цяла Европа, както и в Белгия има хора, които са против да се строи нещо с огромни размери близо до двора на къщата им. Пречи им, закрива им гледката и т.н., но трикът тук в Екло е, че гражданите са собствениците“, казва още той.

Бизнесът у нас трудно преминава към зелена енергия

Освен ветрогенераторите, в Екло кооперативът „Екопауър“, който върши работата на електроразпределително дружество, произвежда ток и от слънцето.

„Вече имаме 65 000 домакинства, които членуват в кооператива и 80% от тях използват електроенергията, която произвеждаме. Ставате член като заплатите 250 евро за един дял. Ако искате повече дялове, това също е възможно, но 70% от членовете имат само по един. 80% от хората обаче искат да членуват в кооператива, за да получават ток на добра цена. А тя се формулира от разходите които имаме, плюс малка такса, с която финансираме поддръжката и работата на кооператива. Това не е така при нормалния пазар на електричество. Там цените се влияят и следват цените на газа“, споделя опит и Ян Депо, инженер в кооперацията „Екопауър“.

Снимка: bTV Репортерите

През миналата година енергийната общност успява да произведе 100 гигаватчаса от слънце и вятър. Остатъкът от неконсумираната електроенергия се продава, а със средствата се строят нови фотоволтаични инсталации или още ветрогенератори. Изграждането на един ветрогенератор струва 3 млн. евро, но е достатъчен да захрани 2000 белгийски домакинства.

Саша Безуханова: Климатичните политики трябва да влязат навсякъде

Белгия е сред страните, на които газовата криза повлия силно, тъй като освен от атомни електроцентрали, все още се произвежда ток и от синьо гориво.

„От началото на войната в Украйна цените на газа се утроиха, дори станаха четворни за домакинствата тук. Това е голям проблем, защото дори преди кризата всяко домакинство плащаше по 2000 евро за вноса на изкопаеми горива. За нашия глад Екло това означава 40 милиона, които харчим всяка година за вноса на горива. С трансформацията ни към възобновяеми източници не става дума само за намаляването на въглеродния диоксид във въздуха, а за запазване на парите ни в нашия град“, обяснява Боб Даелер, съветник по екологията в град Екло.

Снимка: bTV Репортерите

Белгия далеч не е единствената страна, в която съществуват енергийните общности. Хора се сдружават, за да правят заедно електричество из цяла Европа. Германия, Австрия, Великобритания са сред страните, където този модел е най-разпространен. Оказва се има 1900 европейски кооператива, които дават електричество на 1,2 млн. жители на Стария континент.

Снимка: bTV Репортерите

Изненадващо, но във федерацията на енергийните общества има регистрирано едно и в България. В пловдивското село Белозем се намира първата Българска енергийна общност, която е на път да създаде, макар и малка, но своя фотоволтаична електроцентрала.

Тук живеят около 3800 души и производството на зелената енергия не е тема за хората. Една от старите къщи в края на селото обаче предстои да бъде захранвана от слънчева светлина и по възможност да дава ток на съседите.

Енергийна бедност: България е сред най-засегнатите в ЕС

До там ни води Цветан Георгиев. Заедно със семейството си основава енергийната общност. Кръщават я „Изгрей БГ“, но заради липси в законодателството ни това не е кооператив като белгийския. Регистрирана като обикновена фирма - ООД. Посочва, че тежките административни процеси отнемат близо година и разходи по нотариуси, докато се пристъпи към същинската част - инсталирането на соларните панели.

Фирмата разполага с 9 панела. Идеята е те да се монтират на покрива на къщата. Те са с мощност 4 киловата. Ще дават ток за основните електроуреди - хладилник, фурна, отопление, а излишъкът ще се продава. Цялата инвестиция излиза около 15 хил. лв.

„Видяхме, че цените стават много непоносими в момента за бизнеса. Не е случайно това покачване на цените по магазините. Просто на самия бизнес разходите му се вдигнаха много. Започнахме да се интересуваме, какво би станало, ако домакинствата излязат на свободния пазар. Какво правим тогава? Реално тогава пак ще се вдигнат сметките. Идеята на нашата общност за момента е да покажем на общините, на гражданите, на бизнеса, на правителството като цяло, че това е едно решение на проблема, свързан с енергийната бедност“, споделя Цветан Георгиев, основателят на първата енергийна общност у нас.

Снимка: bTV Репортерите

Проблем остава липсата на закон, който да урежда какво представляват енергийните общности. Така Цветан не може да включи други към своя кооператив. Над новото законодателство обаче вече се работи. Инициатори са от българския клон на световната организация Greenpeace.

„Бяхме вдъхновени от успешните примери в чужбина от една страна. От друга срана, това е един изключително добър метод за справяне с енергийната криза и за децентрализиране на енергийната система. Това дава възможност на хората да произвеждат сами енергия и да бъдат независими", обясни Кристиян Димитров от Greenpeace България.

Снимка: bTV Репортерите

Според Greenpeace България енергийните общности могат да бъдат много полезни за тези места, където отиват да живеят млади хора със семействата си.

„Те биха искали да инвестират в подобряване на средата, както и да помогнат на по-малко платежоспособните си съседи, като организират една енергийна общност, в която да споделят помежду си енергията. В някои случаи това помага на съседите, които са използвали изкопаеми горива или дърва за отопляване, да намалят консумацията си на енергия и по този начин да излязат от един кръговрат на енергийна бедност. Те могат непрекъснато да купуват ресурс, който ще става все по-скъп“, обяснява Меглена Андонова, директор на Greenpeace България.

Снимка: bTV Репортерите

В законопроекта на Greenpeace за пример са използвани части от законодателството на Гърция, Белгия и Германия. Това европейско решение ще бъде предложено в парламента на депутатите. Председателят на енергийната комисия в 48-ия парламент Делян Добрев е скептичен, че ще сработи у нас.

Борисов: Ще имаме режим на тока (ВИДЕО)

„Такъв законопроект ще има в нашето законодателство. Ние ще го подкрепим и ще бъде приет в парламента. Друг е въпросът доколко той ще функционира, защото в крайна сметка създаването на енергийни общности зависи от това доколко хората са съгласни да се сдружават. А ние в България нямаме особени примери в това един вход, или едно село, или един квартал да се сдружат с цел да инвестират в проект за възобновяема енергия. Тези текстове са работещи на много места в Европа. Доколко ще проработят те в България? Предстои да видим. Аз съм лично леко скептичен“, обяснява Делян Добрев.

Предвижда се от 2026 г. домакинствата, също като бизнеса, да излязат на свободния пазар за електричество. Тогава всеки ще избира как да се снабдява с ток, а тези, които не могат да си плащат сметките, ще трябва да бъдат подпомогнати от държавата като енергийно бедни.

Критерии ще определят кои са енергийно бедните у нас

„Бъдещето на енергетиката е в производство, децентрализирано на електроенергия, т.е. всяка една общност, всяко едно населено място да генерира само своята електроенергия. Тя, разбира се, след немного години ще бъде изцяло зелена“, категоричен е Делян Добрев.

Електричество от бъдещето или да произвеждаме ток заедно – засега у нас това остава мечта в едно пловдивско село, а на запад вече е реалност.