Зеленият преход на Европа и промяната на икономиките така, че вредните емисии да бъдат намалени с 55% до 2030 година без от това да страдат регионите, които разчитат на въгледобива - това обсъдиха представители на българските власти и Еврокомисията.

С протестиращи пред конферентната сграда и подкрепящи зеления преход в залата бяха посрещнати заместник-председателят на еврокомисията Франс Тимерманс и премиерът Стефан Янев.

Страховете на протестиращите са, че зелените политики не са добре обмислени. Подкрепящите пък мълчаливо опънаха плакати с предупреждения, че само на обитаема планета има работни места.

И българските, и европейските власти смятат, че зеленият преход трябва да се случва с грижа за хората.

"Когато говорим за "Зелената сделка", да не се фокусираме какво затваряме, а какво градим. Да градим бъдеще. Трябва да сме наясно, че преходът може да е успешен, ако е правен и справедлив", заяви премиерът.

Янев беше категоричен, че вредните емисии, които българската икономика отделя, са 4 пъти по-големи от средноевропейските и така страната ни ще е най-засегната от зеления преход.

Трансформяцията на въглищните региони е залегнала и в Плана за възстановяване, който България изпрати в Брюксел.

"Не казвам, че още утре може да премахнем въглищата, но стъпка по стъпка трябва да намаляваме употребата им и този ресурс да се заменя с други", призова Тимерманс.

В ефира на bTV той коментира още, че въглищата нямат бъдеще.

"Това, което трябва да подсигурим обаче, е едно по-добро бъдеще за хората, които живеят в райони, където има минодобив. Аз съм внук на двама миньори и приемам лично въпроса", заяви той.

Към хората, които го посрещнаха със свещи, заместник-председателят на Еврокомисията, се обърна с въпрос.

"Защо никой тук не говори за това, че токлова много хора умират преждевременно заради лошия въздух? Никой не говори за това, че България е на 22 място по замърсеност в света. Това не е бъдещето, което искате за себе си, нали?", попита ги той.

Краят на съществуването на въглищните региони, допълни Тимерманс, не е дата, изсечена в камък. Краят зависи не само от плановете на правителствата, но и от пазара. А това как ще се развиват пазарите и икономиките е нещо непридвидимо, ако се съди от настоящата енергийна криза.