Казват, че алпинизмът е 95% търпение, 4% унизителен страх и 1% нещо като щастие или успех. Не е статистика, това е преживяване.
Високата планина е по силите на смелите. Алпинистите вярват отвъд възможното.
Петя Колчева: „Усещането, че си жив, че си оцелял, те дарява с огромно първично чувство за радост и възторг“.
Методи Савов: „Това е една такава особена обич, това е свободата. Свободата там примерно в планината да опънеш палатката, излезеш от палатката и цялата планина е твоят двор“.
Те нямат мечти, те имат цели.
Не важно с кого ще отидеш на експедиция, а с кого ще повториш
Боян Петров: „Чакането си заслужаваше, върхът е в краката ти!“
Николай Петков: „Планината за мен е фон на моите изживявания и искам така да остане, тя си е там няма защо да я обоготворяваме или да я оживяваме – тя е и много красив , и много страшен фон на нас, които по този начин преоткриваме себе си“.
Да преследваш недостижимото – тази зима на невъзможна мисия се оправиха шепа алпинисти. Осмелиха се да тръгнат към страховития К2.
Николай Петков: „За мен беше изненада и си казах: Какво става? Пак ли ще ковем ковчези и ще се правят трагедии? Много се надявах това да не стане“.
К2 е най-смъртоносният от всички осемхилядници. Каракорум има славата на планината, която иска да те убие.
На въпроса: „Защо тръгна на невъзможна и смъртоносна мисия към върха?“ изключителният Нирмал Пурджа отговори: „Много просто, защото К2 е там“.
Нирмал Пурджа: „В историята сме. Аз и целият отбор сме изключително горди. Беше много важно за мен. Имах план – само 10 метра преди върха да спрем и да стъпим всички заедно и да погледнем към нашата родина – Непал.
Искахме да кажем на света: ако сме заедно, можем да превърнем невъзможното във възможно. Всеки помагаше, всеки носеше тежки раници, всички работихме много и като един човек“.
Суровата природа подлага на изпитание тези, които могат да го понесат. Не е само шега между спортисти.
Методи Савов: „Вие сте салонни спортисти, когато стане нещо, ви ръкопляска тълпата, докато ние, като се качим някъде, на нас ни ръкопляскат боговете“.
За свръзките и хората питаме един от най-опитните. Откриваме го в залата по катерене. На 63 г. е, а продължава да тренира.
Българинът Николай Петков е единственият алпинист в света, който успява да обходи и трите ръба на най-високия връх на планетата.
Николай Петков: „Озовавал съм се доста в критични ситуации, може и да съм имал някакъв късмет, винаги в главата ми светна червена лампа, когато ситуацията отива наистина на зле.
Дори примерът, който вече е отдалечен във времето – с Христо Проданов. И до ден днешен за мен е тайна дали той е усетил границата, в която трябваше да се върне или просто е разчитал, че се връща винаги отвсякъде“.
1984 г. 8750 метра. Жестокият път. Еверест. Една нощ, която алпинистът Методи Савов никога няма да забрави.
Пренощува в зоната на смъртта.
Методи Савов: „Ад, не ти достига въздух. Там няма налягане, правиш само ха, ха. Това е едно късо дишане. Ние оцеляхме. На 8000 метра ми беше стоплен един леген вода да си накисна краката. Те бяха почернели. Аз като ги погледнах, разбрах, че ще остана без част от стъпалата, но това нямаше никакво значение. Просто успях да се обуя и тръгнах надолу. То е един ръб от двете страни, изчезваш в небитието, както се казва, а пък ние не бяхме навити да ходим към Елисейските полета, искахме да се спасим“.
Планината допуска най-подготвените. Защото преди всяка авантюра с високите върхове, уменията по катерене се придобиват или сред природата на скали, или в спортната зала.
Всеки пропуск долу на земята, се заплаща скъпо – по-късно горе в планината, разказва ни човекът, който се спуска от над 7000 метра от връх Ленин със ски – Станимир Желязков.
На 14 февруари, преди 33 г. Стамбата, както всички го наричат, се влюбва в катеренето. Любов за цял живот – и към спорта, и към децата, с които работи в клуба по катерене към НСА.
Станимир Желязков: „Ако не си добър катерач, можеш ли да се превърнеш в добър алпинист – ами не точно. Тези, които искат да се занимават със стойностен алпинизъм, трябва да изминат дълъг път, не е лесно просто ей така да отидеш във високата планина и да се изкачиш на един връх.
Този, който е добър катерач – с каквото и да се занимава после - с ледено катерене, ски алпинизъм, височинен алпинизъм, той много бързо ще напредва.
Те трябва да стават добри спортисти, възпитаваме доста морални ценности, за да станат след време и добри планинари“.
Талантите тръгват по пътя отвъд и пишат славна история в българския алпинизъм. Макар и белязана епизодично с трагични инциденти, българите достигат алпийските върхове винаги като група или свръзка.
Николай Петков участва в трите експедиции с най-значимите постижения на българския алпинизъм. Успява да изкатери почти всички емблематични стени по света – в Алпите, Пакистан, Хималаите, Памир, Йосемити.
Опитните катерачи казват, че комерсиалните експедиции като зимен К2 не са постижение.
Николай Петков: „Когато някъде се появи голяма комерсиална експедиция, някои от топ алпинистите не отиват там. Тези комерсиални експедиции се захранват от една гилдия от колекционери – колекция „Хималайска корона“. Каква е тази корона, когато си минал всички тези върхове с някакви парапети, кислород … аз не знам, но има такива хора. За алпийския свят това не е чист алпинизъм, а височинен туризъм… Това ни обижда“.
Алпинизмът е като наркотик. Понякога колекционерите на върхове изпаднат в абстиненция, и забравят, че е хубаво да има приятел на другия край на въжето.
Планинският спасител Милен Братанов не е от тази порода алпинисти. В планината той разчита на въжето и приятелите си, а не на веригата на парите.
Милен Братанов: „Никога не бих излъгал за някое изкачване, за това че съм бил на върха, а да не съм бил на него. Искам да бъде всичко по най-чистия начин, да има феърплей“.
Един за всички, всички за Непал… След толкова години в сянката на белия човек, измръзнали, но усмихнати шерпите посрещнаха изгрева на върха.
Милен Братанов: „Свръххора са за това, което правят. Може би, ако ги заведете на море и им дадете да преплуват 100 метра, ще видите едни съвсем други хора там, ще гледат с големите очи. Те там са силни, там го могат. Свръххора са за това място“.
В речника на алпиниста отсъстват думите „не мога да направя това“. Кое изигра обаче лоша шега на следващите свръзки на К2?
Милен Братанов: „Това изкачване от един път на десет човек в един ден да стъпят на върха, като че ли отвори вратите, някак си К2 девалвира в очите на хората. Те казаха: „Е, какво толкова, значи ето, 10 човека, нали...”. Защото, ако се качат двама души, казваш: „Да, да, тези наистина са дали всичко от себе си, напънали са се...”. Те изведнъж – десет човека се качват на върха. Има едно клипче с камера, с която те се снимат, ходят доста енергично, бодро, даже пеят, викам си: „Аз така на Черни връх някой път трудно излизам, нали, през зимата трудно се ходи”.
Алпинистите изживяват заедно и хубаво и лошо.
Петя Колчева: „Има един лозунг в нашите среди: „Не е важно къде отиваш, а с кого си“. Не е важно къде си, а с кого си. Не е чудно защо връзките, създадени в свръзките, понякога са по-дълготрайни от семейните.
Хората разчитат един на друг. Най-важното, което партньорът трябва да направи, е да те върне навреме преди да си загубил толкова сили, че да нямаш възможност сам да се върнеш, защото там не е възможно някой да те носи или да те подпира“.
В това вярва първата жена от България, изкачила Еверест.
Петя Колчева: „Алпинистът иска сам да се опита. Аз затова казвам, че съм височинен турист и съм от обикновените хора, не съм от онези, които наистина са в облаците, какъвто беше Боян Петров, лека му пръст, и много други български алпинисти, наистина имаме изключителен елит“.
Петя и Камен Колчеви са третата двойка в света, които стъпват на покрива на света като семейство. И преди и след Еверест двамата не спират да катерят. Изкачват най-високите върхове на всички 7 континента. Дори и на Антарктида.
Планината те учи как да оцеляваш, не само в разредения въздух.
Станимир Желязков: „Моята червена лампа е била винаги – такава, че някой мен ме чака“.
Методи Савов: „За да остане един алпинист жив, трябва като види, че не става, да не се напъва излишно. Нека да се върне обратно. Защото планината ще остане и ще оцелее и във вековете. А ти като най-обикновен човек, където си като една прашинка върху тази велика природа, не ти е гарантирано, че ще оцелееш“.
Непалците ни предизвикаха – да помечтаем за невъзможното.
