През 2018-а Космосът започна да разкрива някои от най-големите си тайни. Това стана възможно със знанията, които ни дават почти всички науки на Земята. Специалисти от целия свят и България направиха огромни крачки към звездите и планетите около нас. Сега ще си припомним триумфите и неуспехите в най-вълнуващото приключение – покоряването на Космоса.
6-и февруари 2018 г. От космодрума "Кейп Канаверъл" беше изстреляна най-мощната ракета в света – "Фалкон Хеви". 70-метровата машина с 27 двигателя е гордостта на компанията "Спейс Екс", притежавана от милиардера Илон Мъск.
”В човешката космонавтика е имало само няколко свръхтежки ракети с товароподемност над 50 тона – едната е "Сатурн", която е изстрелвала хора до Луната, а другата си е "Енергия" на руснаците, която извеждаше совалката "Буран". И за пръв път от близо 3 десетилетия човечеството отново разполага със свръхтежка ракета”, обяснява д-р Светослав Александров – основател на сайта за космически новини COSMOS.
Успешният старт е огромно технологично постижение и доказа, че живеем във време, когато космическите мечти се сбъдват.
”"Фалкон Хеви" може да изстреля и да пренесе товар до Марс, което е много важно за космическите технологии като цяло”, посочва доц. д-р Евгени Овчаров – ръководител на катедра "Астрономия" в СУ "Св. Климент Охридски".
Но сякаш не "Фалкон Хеви", а нейният товар, привлече вниманието на зрителите по целия свят.
”Като за първи опит на една ракета е много важно, понеже всичко е тестово, да се сложи някакъв товар, който симулира реален товар, отгоре на ракетата”, смята Тихомир Димитров – астрофизик, основател на "Космическа академия за деца".
”Илон Мъск, като един истински ексцентрик, реши да сложи една от своите стари коли, които вече не използва, и да я изпрати в Космоса. Единствената кола, която някога е била в Космоса!”, казва още Тихомир Димитров.
Почитателите на литературата забелязаха още едно намигване от Илон Мъск. Върху таблото на електромобила стоеше надпис "Don't Panic" – препратка към "Пътеводителя на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс, върху чиято корица, цитирам: "с големи приветливи букви са изписани думите: "Без паника".
”"Теслата" обикаля около Слънцето, на същото разстояние, на каквото е и планетата Марс. Тя не каца на Марс, няма да се сблъска там, но ще обикаля около Слънцето”, обяснява още Тихомир Димитров.
Докато електромобила лети безцелно из Космоса, "Фалкон Хеви" скоро ще получи наистина отговорни задачи.
”В това число планираната след няколко години мисия до Европа – до Луната на Юпитер, може да бъде изстреляна с ракета "Фалкон Хеви", и е хубаво, че я имаме на разположение. Такава ракета ще бъде нужна и за изпращането на хора отново на Луната, което понастоящем се обсъжда от НАСА и от космическите агенции”, смята д-р Светослав Александров.
Луната продължава да бъде важна цел, въпреки че по-често ще чуете да се говори за покоряването на Марс.
”Китай обаче, е дал много сериозна заявка не само да изследва Луната и да кацне на обратната й страна, а и да вземе проби от нея”, разкрива д-р Владимир Божилов – астрофизик.
Амбициозната китайска мисия се нарича "Чанъе 4" и на 12 декември успешно навлезе в орбита около естествения ни спътник.
”Този месец отбелязваме половин век от полета на "Аполо 8" – това е първата пилотирана мисия, когато хора видяха със собствените си очи от орбита на Луната как изглежда нейната обратна страна. И днеска, 50 години по-късно, човечеството най-накрая, или по-точно китайците, са изпратили спускаем апарат, който ще кацне на тази обратна страна, и за пръв път ще видим какво има там”, посочва д-р Светослав Александров.
Спускаемият апарат трябва да кацне през 2019-а върху невидимата за нас страна на Луната. Там ще направи направи снимки и радарно изследване в дълбочина около 100 метра. Интересен е фактът, че апаратът носи и контейнер с растителни семена и яйца на насекоми. Китайските учени искат да проверят дали ще се развият и оцелеят върху обратната страна на Луната.
”Другата й страна обаче не е тъмна, Слънцето я осветява, на нея няма неизвестни бази на странни организации. На нея има същата повърхност, каквато има и от нашата страна, просто е осеяна с малко повече дупки от метеорити, които са я ударили”, отбелязва д-р Владимир Божилов – астрофизик.
Резултати от китайската лунна мисия очакваме догодина, а през 2018-а първо в "bTV Репортерите" ви разказахме за хората, които издирват отломки, дошли от най-загадъчните зони в Слънчевата система – българските търсачи на метеорити.
Георги и Кирил са от Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. С металдетектори те проверяват дали наоколо има интересни камъни, които може да са дошли от Космоса.
”Като попадне на Земята, всеки метеорит има точно тази черна кора, която се нарича кора на топене. И най-характерна е при прясно падналите метеорити. Вече при тези, които са престояли дълго време на открито, започват вече ерозивни процеси, процеси на окисление, и оттам той може вече да загуби тази кора и да стане като един обикновен камък, който много трудно се различава”, обяснява пред камерата Георги Пенев – търсач на метеорити.
Затова Георги изследва със специална техника какъв е състава на предполагаемите метеорити. Учените ги подреждат в три основни вида.
КАМЕННИТЕ са били част от кората и мантията на астероидите. Търсачите на метеорити откриват най-често такива фрагменти.
КАМЕННО-ЖЕЛЕЗНИТЕ произхождат от слоевете между мантията и ядрото на големи астероиди. В някои от тях дори има скъпоценни кристали. Топлината при образуването на Слънчевата система ги е разтопила, а после са застинали в красиви решетки от желязо и никел.
ЖЕЛЕЗНИТЕ метеорити са отломки от ядра на огромни астероиди. Ако ги разрежем, ще видим красивата им структура от желязно-никелова сплав.
В някои от тях може да има и диаманти. От скоростта и налягането, вътре ако има въглерод, той кристализира и става на диамант”, обяснява Стаменов – председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
”Изследването на метеоритите, които са се образували заедно с планетите и астероидите, ни дава много отговори на въпросите точно как се е случило това преди милиарди години”, посочва доц. д-р Евгени Овчаров.
През 2018-а за първи път успяхме да разгледаме отблизо тези тайнствени малки обекти в Слънчевата система.
”"Хаябуса 2" е мисия на японската космическа агенция, насочена към взимане на проби от астероида Рюгу, като този астероид всъщност, се намира на /.../ между 150 и 180 милиона километра от Земята”, разкрива д-р Владимир Божилов – астрофизик.
След 4-годишно пътуване в Космоса японския апарат се приближи на 20 километра до Рюгу и засне впечатляващи кадри. Тази поредица от снимки показва характерния релеф на астероида, осветяван от Слънцето.
”През септември бяха спуснати два астероидохода, които в условията на слаба гравитация, каквато е на астероидите, могат да подскачат от едно на друго място. И те свършиха много полезни задачи, защото видяхме за пръв път хоризонта, пейзажа от повърхността на астероид”, отбелязва д-р Светослав Александров.
Снимките на японския апарат разкриват един свят, застинал при своето образуване преди 4 милиарда и половина години.
”В началото на другата година мисията "Хаябуса 2" ще се доближи само на няколко метра над повърхността на Рюгу, ще изстреля апарат, може да си го представите като куршум, който ще вземе малка проба – няколко грама, и след около година и половина – в края на 2020-а, се планира да донесе тези проби за анализ на Земята”, обясни д-р Владимир Божилов.
Учените предполагат, че пробите от Рюгу могат да съдържат и органични молекули, които са съставните елементи на живота. През следващите години ще станем свидетели на вълнуващи открития, свързани с астероидите.
”Те се случват и с българско участие. Има български учени, които работят или тук, или в чужбина, и са от най-активните изследователи”, казва доц. д-р Евгени Овчаров.
Двама български специалисти имат значителен принос за успеха на мисията до астероида Бену. Тя се ръководи от американската космическа агенция НАСА.
”Ние наблюдавахме астероиди по пътя на космическата сонда до Бену. Доцент Галин Борисов наблюдаваше с двуметровия телескоп обекти, които бяха в научната програма на космическата мисия, а аз с Шмид телескопа на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" правех съответно астрометрични и фотометрични наблюдения на астероидите, които трябваше да бъдат изследвани, стигайки до Бену и на самия Бену, за да може много точно да се определи орбитата на Бену, за да можем много точно да стигнем до него”, обяснява доц. д-р Веселка Радева – астроном в планетариума на ВВМУ "Никола Вапцаров" Варна.
Пътешествието до Бену продължи 500 дни. На 3-и декември 2018-а автоматичната станция "ОзирИс-Рекс" достигна целта си.
”Първият космически апарат, който всъщност се състои от 7 космически апарата, който отива до астероид, изследва, взима проба и ще я върне планирано обратно на Земята за изследване в лаборатории тук на нашата планета”, казва Тихомир Димитров – астрофизик.
Според доц. д-р Веселка Радева ”Сондата ще трябва почти 1 година да обикаля Бену, да го изследва, картографира, и да се намери подходящо място, където ще се приближи, ще протегне своята ръка и само за 5 секунди ще извърши най-важната си мисия – ще бъде впръскан азотен газ, за да може сондата да вземе проба – от 6 грама до 2 килограма”.
9 дни след пристигането си до астероида, "ОзирИс-Рекс" откри върху него следи от вода. Спектрометрите на апарата засякоха хидросъдържащи минерали. Мисията му на Бену ще продължи през следващите 5 години.
Но освен с постижения, космическата 2018-а беше белязана и от неуспехи.
Китайската космическа агенция изгуби контрол върху орбиталната станция "Тянгун-1". На 2-и април тя изгоря в небето над Тихия океан и за щастие на борда й нямаше космонавти.
6 месеца по-късно, на 2-и октомври, лош късмет застигна и руската космическа агенция. Космонавтът Алексей Овчинин и американецът Ник Хейг трябваше да доставят с кораба "Съюз ЕмЕс 10" продукти и оборудване на Международната космическа станция. Две минути след старта екипажът усети силни вибрации.
Настъпи първата авария от доста години на пилотираната космонавтика по време на полет на ракета, когато един от ускорителите се удари в корпуса на ракетата и това доведе до тежка повреда, посочва д-р Светослав Александров.
Аварийната система сработи и екипажът се завърна невредим на Земята. Тези инциденти напомниха, че пътят към Космоса е опасен и труден. Но 2018-а остава в историята като една от изключително успешните години в изследването на най-близката до нас планета – Марс.
”В края на юли мисията "Марс Експрес"- това е мисия на Европейската космическа агенция, в която има участие от всички европейски държави, показа чрез радарни наблюдения, че под повърхността на южния полюс на Марс има индикации за наличие на езеро от вода”, припомня д-р Владимир Божилов.
Това дава нови надежди за откриването на следи от живот върху Червената планета. 4 месеца по-късно специалистите от НАСА приземиха успешно сондата "ИнСайт" в равнината Елизиум на Марс.
През следващите 2 години "ИнСайт" ще изследва сеизмичната активност на планетата и нейния вътрешен строеж със сонда и високотехнологични уреди.
”Ще разберем колко голямо е ядрото на Марс, дали е течно, дали е в твърдо състояние”, отбелязва Тихомир Димитров – астрофизик.
Имало е плътна атмосфера, най-вероятно е имало огромни количества течна вода под формата на реки, езера, океани. Нещо се е случило обаче, и условията там са се променили. Важно е да разберем какво се е случило, за да можем да направим своите заключения и за нашата планета Земя”, обяснява доц. д-р Евгени Овчаров.
С бъдещето на Земята е свързана вълнуващата мисия "Паркър" до Слънцето. Сондата се приближи рекордно близо до нашата звезда – само на 24 милиона километра, за да я изследва.
”Някои наземни наблюдения досега показват, че глобалното магнитно поле на Слънцето намалява. Когато то намалява, това означава, че ние имаме по-голяма възможност за нахлуване в Слънчевата система на космически частици. Те са пряко отговорни за образуването на облачна покривка и на нашата планета Земя. А при по-голяма облачна покривка имаме захлаждане като цяло”, пояснява и д-р Никола Петров – Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория "Рожен", БАН.
Сондата "Паркър" ще продължи да изследва процесите върху Слънцето през следващите 7 години. Тази и останалите мисии, които белязаха космическата 2018-а, потвърждават думите на прочутия астроном Карл Сейгън: "Някъде, нещо невероятно очаква да бъде открито."
”2019-а година със сигурност ще ни покаже нещо, което досега не сме виждали. Абсолютно съм убеден в това нещо. А като цяло, най-големите оптимисти смятат, че в следващите 4 до 8 години ние ще имаме нещо съвсем качествено ново в науката”, завършва д-р Никола Петров.
-
Технологии и наука 2 мин.И „тежката” ракета на „Спейс Екс” излетя успешно -
Светът 1 мин.Изведената в орбита „Тесла” свири непрестанен микс на Дейвид Боуи (ВИДЕО) -
Технологии и наука 3 мин.Възможно ли е след 7 години хора да стъпят на Марс? -
Любопитно 1 мин.50 години от първия полет до Луната -
България 12 мин.bTV Репортерите: Търсачи на метеорити -
Светът 3 мин.За пръв път: Астрономи откриха луна извън Слънчевата система -
Светът 3 мин.Авария при изстрелването на ракета „Союз”, екипажът се приземи -
Светът 3 мин.Равносметката 2018: Кацането на сондата „ИнСайт” на Марс -
България 2 мин.Сондата „Паркър” ще изследва слънчевия вятър и температурата на слънчевата корона
-
Технологии и наука 2 мин.И „тежката” ракета на „Спейс Екс” излетя успешно -
Светът 1 мин.Изведената в орбита „Тесла” свири непрестанен микс на Дейвид Боуи (ВИДЕО) -
Технологии и наука 3 мин.Възможно ли е след 7 години хора да стъпят на Марс? -
Любопитно 1 мин.50 години от първия полет до Луната -
България 12 мин.bTV Репортерите: Търсачи на метеорити -
Светът 3 мин.За пръв път: Астрономи откриха луна извън Слънчевата система -
Светът 3 мин.Авария при изстрелването на ракета „Союз”, екипажът се приземи -
Светът 3 мин.Равносметката 2018: Кацането на сондата „ИнСайт” на Марс -
България 2 мин.Сондата „Паркър” ще изследва слънчевия вятър и температурата на слънчевата корона
