В неделя започна първата мисия на човечеството до Слънчевата корона.
Две са мистериите, на които сондата „Паркър” ще търси отговор. Едната е как за няколко километра температурата от повърхността на Слънцето до короната му се увеличава от хиляди до милиони градуси, обясни астрофизикът Камен Козарев от Института по астрономия на БАН.
За повърхността на Слънцето се знае, че температурата е „само” няколко хиляди градуса. Но по интересен и неясен напълно начин, тя стига за няколко километра до милиони градуси.
Другата мистерия е слънчевият вятър и как той се ускорява.
Д-р Юджийн Паркър, на когото е кръстена сондата, публикува през 1958 г. статия, в която предвижда съществуването на този вятър и така поставя основата на хелиофизиката.
До този период се е смятало, че междупланетното пространство е празно – пълен вакуум. Той доказва, че поток от нажежени частици се изпарява от Слънцето, обясни още астрофизикът.
Мисията е планирана по елиптична орбита да стигне много близо до Слънцето и ще достигне през 2024 г. на разстояние 6 милиона километра, което е седем пъти по-близо от предишната мисия на човечеството „Хелиос 2”. Това е регионът, в който се ускорява слънчевия вятър.
Козарев е категоричен, че ще бъде опасно за апарата - никога машина, създадена от човек не е стигал толкова близо до Слънцето.
Изследването на слънчевия вятър е важно, защото цялата Слънчева система „плува” в него. „Важно е не само, за да разберем как функционира Слънцето, но и за да разберем активността му”, добави той с уточнението, че това е важно и за откриването на извънземен живот.
При най-близкото си минаване до Слънцето през 2024 г. сондата ще се движи с 200 км/ или 700 000 км/ч. Това е достатъчно да се обиколи Земята за 7 минути и половина и я прави най-бързият обект, създаван от човек. Тази скорост е възможна благодарение на гравитацията.
