Те идват от най-далечните и загадъчни зони на Слънчевата система. Носят в себе си спомените за нейното бурно формиране преди 4 милиарда и половина години.
Имат силата да вдъхват живот на нови планети, но и да ги унищожават с катастрофални сблъсъци.
Тези скални отломки изминават милиарди километри в Космоса, докато пътят им пресече орбитата на нашата планета.
Те пронизват атмосферата с ярка светлина и падат на Земята. После по техните следи тръгват българските търсачи на метеорити.
Георги и Кирил са от Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. С металдетектори те проверяват дали наоколо има интересни камъни, които може да са дошли от Космоса.
„Като попадне на Земята, всеки метеорит има точно тази черна кора, която се нарича кора на топене. И най-характерна е при прясно падналите метеорити. Вече при тези, които са престояли дълго време на открито, започват ерозивни процеси, процеси на окисление, и оттам той може вече да загуби тази кора и да стане като един обикновен камък, който много трудно се различава”, обясни търсачът на метеорити Георги Пенев.
Затова Георги изследва със специална техника какъв е съставът на предполагаемите метеорити. Учените ги подреждат в три основни вида.
Каменните са били част от кората и мантията на астероидите. Търсачите на метеорити откриват най-често такива фрагменти.
Каменно-железните произхождат от слоевете между мантията и ядрото на големи астероиди. В някои от тях дори има скъпоценни кристали. Топлината при образуването на Слънчевата система ги е разтопила, а после са застинали в красиви решетки от желязо и никел.
Железните метеорити са отломки от ядра на огромни астероиди. Ако ги разрежем, ще видим красивата им структура от желязно-никелова сплав.
„В някои от тях може да има и диаманти. От скоростта и налягането, вътре ако има въглерод, той кристализира и става на диамант”, каза Кирил Стаменов, председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
„Изследването на метеоритите, които са се образували заедно с планетите и астероидите, ни дава много отговори на въпросите точно как се е случило това преди милиарди години”, обясни доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на катедра „Астрономия”, СУ „Св. Климент Охридски”.
„Всичко, което виждаме, преди 4,54 милиарда години е било облак от газ и прах. Там, където облакът е най-плътен, частиците се свиват дотолкова, че започват реакции на ядрен синтез. Образува се хелий и се отделя светлина, и така се ражда Протослънцето, нашето Слънце.
От останалите сфери от газ и прах се образуват големите газови гиганти – Юпитер, Сатурн. След това и скалистите планети, планетите от Земната група – това са Меркурий, Венера, Земята и Марс”, разказа гл. ас. д-р Владимир Божилов, преподавател в катедра „Астрономия”, СУ „Св. Климент Охридски”.
„Това е просто един застинал момент от 4,5 милиарда години, една снимка на нашата ранна Слънчева система са метеоритите”, заяви Георги Пенев.
Скалните фрагменти, останали след раждането на Слънчевата система, оформили обширни астероидни пояси.
„В Слънчевата система има два астероидни пояса – между Марс и Юпитер е единият, а другият е чак след Нептун, където е планетата-джудже Плутон”, каза доц. д-р Евгени Овчаров.
Основният астероиден пояс е с диаметър около 150 милиона километра. Вторият, наречен Пояс на Кайпер, е 20 пъти по-широк и в него също има огромно количество астероиди, които са от големината на футболна топка, до големината на град, това са милиарди километра.
Астероидите се движат хаотично в Космоса. Затова сблъсъците между тях са неизбежни.
„И съответно тогава се образуват тези по-малки тела, които могат да бъдат метеорити”, обясни доц. д-р Евгени Овчаров.
„Този период на ярки сблъсъци, между другото, е и моментът, в който се ражда нашата Луна.
Можем да покажем, че тяло с размерите на Марс се е ударило в Земята и е откъснало част от нея, която днес представлява нашата Луна. Всеки път, когато видите Луната, погледнете я тази нощ, вижте Луната – ами тя е била част от Земята”, каза гл. ас. д-р Владимир Божилов.
„Аз имам едно малко парченце от Луната. Това е един съвсем малък метеорит, който ми е подарък от един мой приятел.
Лунарните метеорити стигат много по-бързо до Земята. Те също са производни от големи удари, които са се състояли някога във времето”, обясни Георги Пенев.
Как парче от Луната идва до Земята? Много лесно. Представяме си, че това е повърхността на Луната. Щом е Луната, тя е на 380 хиляди километра средно разстояние от Земята. И върху нея пада метеорит.
Тоест, отчупва част от повърхността на Луната и й дава достатъчна скорост, която да позволи на тялото да премине от Луната към Земята”, заяви гл. ас. д-р Владимир Божилов.
„Но тъй като това става много рядко, затова и цената им е толкова голяма.
Лунни метеорити може да вървят, грамът, може да струва между 100 – 150 долара. Марсианските може, зависи какъв тип са марсиански, може да стигнат до 1000 долара за грам”, каза Кирил Стаменов – председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
„Когато астероид или метеорит удари повърхността на Марс, парченце от Марс може да прелети 225 милиона километра, и при по-голям късмет да достигне до Земята, да не изгори в земната атмосфера, и да бъде намерено”, допълни гл. ас. д-р Владимир Божилов.
„Имаме и много рядък метеорит от Марс, който се казва накхлит. Значи, има само 18 регистрирани в света.
Ровърът, който е на повърхността на Марс, постоянно прави анализи и оттам получаваме състава на повърхността на Марс. И оттам вече можем да ги сравним с тези малки проби, които достигат до нас с течение на времето”, каза търсачът на метеорити.
Когато наближи Земята, космическата отломка се нарича метеороид. Той пронизва атмосферата със скорост 60-70 километра в секунда. Това е около 200 хиляди километра в час.
При тази шеметна скорост метеороидът силно се нагрява и започва да гори с ярка светлина.
„Ако подобен метеороид не е достатъчно голям, много често е с размери от порядъка на няколко милиметра, той изгаря във високите слоеве на атмосферата. Тогава, това явление, което наблюдаваме го наричаме метеор”, обясни доц. д-р Евгени Овчаров.
„Ако е по-голямо тялото и навлезе по-надълбоко в атмосферата, и остави много по-ярка следа, го наричаме болид”, допълни доц. д-р Евгени Овчаров.
Такова явление шокира жителите на руския град Челябинск през февруари 2013 г. В небето над тях се появява ослепително ярък обект и оставя дълга димна следа. Чува се гръм, последван от мощна ударна вълна. Счупени прозорци раняват повече от 1600 души.
Според руски учени явлението е причинено от астероид с диаметър около 17 метра. При навлизането в атмосферата той изгаря, а после се взривява на 80 километра югозападно от Челябинск.
В Националния музей „Земята и хората” може да видите отломка от прочутия Челябински метеорит.
„Ние получихме първото дарение метеорит октомври 2013 г. от един много добър, харизматичен руски геолог-полевик, който още април е направил експедиция да си събира сам отломки, които са хиляди от метеорита. И ни подарява така това малко късче”, каза Светлана Енчева – ръководител на Научно-изследователския отдел в Национален музей „Земята и хората”.
Две години след падането на Челябинския метеорит се случи подобен инцидент и в България. За щастие, без да причини материални щети.
Вечерта на 15 март 2015 г. Андрей Найденов вижда нещо странно в небето над град Сопот.
„Забелязах силна, ярка светлина като падаща звезда, само че нещо по-огромно. Уплаших се, наистина. Краката ми се подкосиха, децата ги бях оставил при леля ми в Карлово и веднага се прибрах при тях”, разказа Андрей Найденов.
Търсачът на метеорити Георги Пенев също става случаен свидетел на явлението, но от София.
Очевидците в Сопот също твърдят, че са чули гръм и тътен след прелитането на предполагаемия метеорит. Мястото на падането му би могло да се открие най-лесно от въздуха, твърди Николай Йотов от сопотския клуб по парапланеризъм.
„Може би ще намеря някаква дупка, около която зелени човечета ще играят карти. Шегувам се, не, просто ще направя оглед, за да видя дали има някъде следи от нещо паднало”, обясни парапланеристът.
Но търсенето на Сопотския метеорит не даде резултат. Георги предполага, че се е взривил на малки фрагменти.
„Не беше открит по простата причина, че теренът много усложнява намирането му – растителност, пресечени местности, гористи райони”, обясни Георги Пенев.
Тези географски особености затрудняват най-много българските търсачи на метеорити. Въпреки това има исторически данни и доказателства, че на 5 места в България са падали скални фрагменти от Космоса. Те се пазят в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Софийския университет.
„Това е първата метеоритна колекция в България. Историята й започва още от далечната 1912 година, когато един австрийски професор дарява на Университета първите 14 образци от метеорити. И в момента, днес, те наброяват 42”, каза Теодора Билярска, уредник в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, СУ „Св. Климент Охридски”.
През 1873 г. край видинското село Върба пада малък каменен метеорит с маса 185 грама. Частици от него има само в чуждестранни колекции.
Музеят по минералогия съхранява фрагмент от метеорит, намерен през 1904 до село Гумощник в Троянския балкан. Там може да видите и находките, открити край Силистра и новозагорското село Коньово.
През годините метеоритите, намерени на българска територия са разпръснати из музеи в Европа, частни колекции, а някои дори изчезват.
„На територията на България най-старият метеорит, който е паднал, датира от 1740 година в района на Разград”, обясни Теодора Билярска.
Неговите следи също се губят. За последен път метеорит в България е официално документиран през 1966 г. край село Павел, близо до Полски Тръмбеш.
Гористите местности и замърсените терени у нас са пречка за българските търсачи на метеорити.
Индустриалната шлака наподобява много на метеорити, но всъщност е индустриална шлака, която се намира в изобилие по нашите земи, каза Георги Пенев.
Въпреки това ентусиазмът не напуска Георги и Кирил. Често те се включват в експедиции до пустинните райони на Алжир и Мароко.
„В пустинята има неписано правило, че на всеки 100 километра се намира по един метеорит. Малките метеорити никога не правят кратери. Те си стоят най-често на повърхността, не се забиват в почвата”, добави Георги Пенев
Част от метеоритите в колекцията на Георги са дошли от пустините в Северозападна Африка.
Има търсачи, които аз лично познавам, в Мароко, които от поколения – бащи, синове, търсят метеорити. Те се изхранват изключително от това нещо”, каза още Георги Пенев.
След завръщането от експедиция предстои най-интересното – анализът и разрязването на метеоритите.
„Ние разрязваме метеорита, за да го видим вътре какъв е. Сега, дали е железен, дали е каменен”, обясни Кирил Стаменов – председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
С диамантената корда най-добре се режат метеорити, най-лесно, и понасят най-малко загуби, разкри Георги Пенев.
После метеоритът се полира, за да изпъкне вътрешната му структура.
Всяка година търсачите на метеорити от България и Балканите се срещат, за да обменят опит. Много ентусиасти носят отломки, които Георги анализира напълно безплатно.
„Повечето намират земни скали. Всеки си мисли, че един камък, който се залепва към него магнит, е метеорит. Но не са, защото нямат тоя състав, който го има при метеоритите”, добави Георги Пенев.
„Изследванията на метеоритите са изключително важни за нас учените, и въобще за знанието на човечеството, от гледна точка на това да разберем по-добре как се е образувала Слънчевата система”, каза доц. д-р Евгени Овчаров.
Павел Баев – оператор, астротаймлапс
Павел Иванов – монтаж
Йордан Славов – 3D анимация
Борислав Лазаров – сценарий и 3D анимация
Гена Трайкова - продуцент
