Всеки човек, който обича своята професия и обича страната си, се стреми да промени средата около себе си. Такива хора са лекари, учители или журналисти, хората, които месят хляба ни, или се грижат за другите. Техните думи и действия заразяват другите с примера си.
Един млад автор събра 30 такива личности в книга. Там е и рубриката "Спасените" на Кристина Газиева. Правенето на добро не трябва да бъде самоцел, а нещо, което да носи вътрешно удовлетворение. Тихо, ненатрапчиво и без его. Младият журналист и редактор Даниел Пенев представя своя начин да променя чрез историите на героите, за които разказва. Събира ги във втората част на книгата "Хората, които променят България".
"Когато пишех книгата, аз това, което търсех, е хората да оставят света по-добър, отколкото да са го намерили. Всеки от нас има отговорност да помага, да дава, да учи, да гради и най-малкото, ако не може да реши някакъв проблем или няма ресурса да гради, поне да не руши и да не пречи“, обясни Даниел Пенев.
Журналистът на bTV Кристина Газиева е една от 30-те, приели да участват в книгата. С рубриките "Спасените" и "Влизаме в час", част от предаването "120 минути", понякога успява да промени както живота на героите си, така и този на зрителите.
"Мисля си, че по-скоро хората, за които разказвам в поредицата "Спасените", са главните герои, които променят България. Разказваме за хора и от чужбина, и от страната. Ето сега се сещам за лекарите от Плевен, които успяха да спасят онкоболна жена и бебето й. Сещам се за лекарите, които успяха да разделят сиамски близнаци в Турция. На пръв поглед тези истории изглеждат много необикновени и нереални, а всъщност се случват в реалния живот и си мисля, че те дават надежда на всеки един от зрителите, който гледа тези истории, а именно, че спасението и надеждата винаги дебнат отнякъде", каза Кристина Газиева.
Тази година една трагедия разтърси света. Войната в Украйна взе хиляди невинни жертви. Някои от хората успяха да избягат в първите дни. Други останаха на фронта, а трети, като актьора и продуцент Александър Алексиев отидоха да помагат на търсещите спасение.
"Когато пътувахме имахме конкретни хора, за които знаехме, че ще пътуват към България и на срещите с тях ти се запознаваш с един човек, който се разделя със своя любим, и не се знае за колко време ще бъде тази раздяла. Това, може би, беше най-разтърсващото и продължава да бъде все още в моите спомени. Знаете ли какво означава спокоен ден за тях – означава ден, в който не са били бомбардирани, но са видели ракетите, които летят. Бомба не е паднала днес, просто летят ракети. Един спокоен ден", разказа Александър Алексиев.
Казва, че социалната тема в киното го вдъхновява и, че това е неговият начин да покаже света.
"Твърдя и ще продължавам да твърдя, че изкуството може да спасява човешки животи, може да променя съдби, може да променя хората към по-добро и да ги избави, независимо дали контекстът е зависимост, насилие, социални проблеми. Това са теми, които мен ме вълнуват, които ме интересуват и знам, че могат да бъдат полезни за хората, като цяло"“, допълни Александър Алексиев.
Да казваш, Да действаш, Да помагаш - това са трите принципа, въз основа на които всеки един от героите в книгата променя настоящето.
"Награда за мен е, че тези истории имат отзвук и се запомнят от хората. Много често хора се свързват с мен. Искат връзка с героите, за които разказвам и да си бъдат взаимно полезни. А каква по-голяма награда от това да бъдеш полезен на човека до теб?", отбеляза Кристина Газиева.
Хората, които носят прогреса, са във всички сфери. Не е задължително да са публични личности, за да мотивират и да дават добър пример. Достатъчно е да имат желание и да вярват в каузите, чрез които помагат на останалите.
