Бен Зейтлин е млад – той е на 30. И въпреки това, през последната една година неговият филм „Зверовете от дивия юг“ печели награди от всякакви фестивали в киноиндустрията - „Camera D`Or“ от фестивала в Кан, Франция, голямата награда на журито от фестивала за независимо кино в Сънданс, САЩ, както и голямата награда от фестивала за американско кино в Довил, САЩ. И въпреки че отличията му са предимно от американски форуми за независимо изкуство, успехът на Зейтлин е поразяващ. Но ще се съгласите с решението на всяко жури, след като изгледате и филма му. Това е недвусмислено актуален прочит на съвременния свят. Шансовете му за „Оскарите“ не изглеждат сериозни – първо, защото Зейтлин е толкова млад, а журито в Холивуд понякога наказва младостта като порок. И второ, защото политическото послание за наградата „Режисьор“ или „Най-добър филм“ е много сериозно и резултат от баланс на интереси. Искрено се надявам да не съм прав, защото Зейтлин е представител на изцяло нова вълна в съвременното кино, която е в унисон със социалните процеси за съхранение на природата и автентичността на средата, в която живеем.
Фолклор и семейство
Бен Зейтлин е роден в Ню Йорк, завършва университет в Кънектикът, а родителите му работят за една от най-значимите фолклорни фондации в съвременна Америка. Интересът към автентичната култура на американския континент е определящ развитието на младия артист - особено неговата страст за културата баю. С този термин се описва начина на живот на автохонното население по поречието и устието на река Мисисипи, в щата Луизиана. Думата означава нещо като „водно течение“ и с термина се описва както природния феномен землища, мочурища и блата, прорязани от вода по делтата на реката в южната част на Луизиана, така и хората, обитаващи тази територия. Те са близки по произход до друга типична за Луизиана култура, тази на „кейджун“. Етнически, живеещите в баю зоните са представители на протозаселниците на американските територии, като техният основен език често е френският, макар и имената им да са с американски или британски корен. Животът в баю е много близък до природата – храна, вода и подслон са достъпни, само ако си ги осигуриш сам. Но както казва и главната героиня на филма „Зверовете...“ - „във ваната (както героите наричат във филма своето поселище – б.а.) имаме най-много дни ваканция в целия свят.“
Това е изчезващ начин на живот, обречена на край номадска философия, отстъпваща пред новите предизвикателства на модерността – от една страна, индустриализацията на Мексиканския залив, прави почти невъзможен живота в тези земи (изчезващата сладка вода впрочем е проблематизирана и в самия филм „Зверове...“), а от друга, все по-малко хора искат да останат в подобна зона, обречени на лишения и трудности.
Историята на „Зверове...“ не може а бъде разказана с едно изречение. И причината за това е в режисьорското решение на Зейтлин да ни разкрие действието през погледа на малко дете, 6-годишната Хъшпъпи (талантливата и пленителна Кувенжане Уалис, за по-кратко – Нейзи Уолис). В структурата и изразните си средства Бен Зейтлин не изненадва с крещяща иновация или революционен подход – вероятно спънка за това е бил и доста ограниченият бюджет за заснемането на филма от 1,3 милиона долара. Както самият Зейтлин е цитиран да казва пред Nymag.com, ако средствата за създаването на филма са били десетократно повече, резултатът е щял да бъде и визуално по-впечатляващ.
Послание за всеки
Но именно в резултата от операцията с толкова ограничени средства е скрит необичайният талант на режисьора. Подборът на тема, проблемите пред съвременното общество и екологичните рискове всъщност касаят всички. Но както и при други поводи можем да забележим, хората реагират крайно скептично към публичния протест и съпротива на определени групи от населението в подкрепа на запазването на традиционната природа. Зейтлин е режисьор на сблъсъка между близки до природата хора, често наричани презрително „активисти“ или „природозащитници“ , и светът на прогресивна индустриализация и застрояване. Чрез примера на изправените пред каталиклизма на промяната баю жители той скицира по особено емоционален начин прогресиращата необратимост на случващото се. С простите заключения на едно дете Зейтлин в крайна сметка поставя остро на вниманието на всички въпроса – а какво ще правим, когато изчезнат устоите на нашето съществуване? Къде ще попаднем след Потопа? Накъде ще потеглим, когато променим рамката с условия за природата като такава? Град Ню Орлиънс изпита директно върху себе си ефекта от изчезващите баю – счита се, че ураганът „Катрина“ е толкова разрушителен заради нарушения екобаланс и пресушените мочурища.
Бен Зейтлин привлича вниманието ни точно в тази посока. Може би, заради младостта си, неговото говорене няма да бъде възприето насериозно от много хора. Но работата му оттук нататък заслужава категорично да бъде проследена. Пък дори и само заради откритието на 6-годишната Нейзи Уалис – след прослушване на близо 3500 деца.
