Цаатан, йонки, диманигу, аранга и много, много други имена на племена от цял свят, които може би дори не сте чували. При около 90 от тях е бил Георги Бонев. Българинът има успешна кариера в маркетинга. Четири години живее и работи в голяма корпорация в Южна Корея. През 2015 г. обаче решава да си вземе едногодишен отпуск и да промени живота си.
„Когато заминах в Корея, се научих да ценя всяка минута от живота си – споделя той. – Дали ще отида на кафе с някой приятел, или ще отворя някоя книжка – денят е 24 часа и от мен зависи как ще прекарам всеки един от тях. Тогава започна да се открива моята страст към фотографията и започнах да ѝ отделям повече време. Реших през тази една година, която ще отделя на себе си, да направя един дълъг фотографски проект, който се нарича „Изчезващи светове“. Посветен е на изчезващи племена от цял свят или малки култури, които са на ръба да бъдат заличени поради глобализацията или други фактори, които оказват такова влияние“.
По време на пътуванията си Георги прекарва по седмица или месец с всяко племе. Приобщава се към групата и става един от тях. По този начин може най-ясно да изследва как съвременния живот влияе на недокоснатите от модерния свят хора.
„Ние живеем в XXI век, те живеят така, както сме живели ние преди няколко хилядолетия. Изведнъж идва цивилизацията при тях. Това, което при нас се е случило за толкова хилядолетия – постепенно развитие на обществото, при тях става за 1 – 2 – 3 – 5 години. И те не могат да преценят кое е хубаво и кое лошо, някой трябва да ги ръководи, малко като малките деца“, разказва Георги.
„Виждат, че има хора, които имат някакви тениски, а допреди това са били облечени в някакви носии или полуголи и започва да се заражда в техните души едно чувство на завист, което до този момент е било непонятно за тях. Те започват да завиждат и като нямат тениска или хубав панталон, решават да убият човека, за да му вземат нещата. Или пък виждат, че идват туристи, които искат да ги снимат, и намират това за лесен начин да изкарват пари. Комерсиализират се, започват да консумират алкохол и настава деградация“, добавя той.
В Папуа Нова Гвинея Георги съвсем буквално става част от войнственото племе хули. Това се случва, след като е представен на вожда от водача си. „Усетих какво е да си пълноправен член на тяхното племе. Това означаваше, че някой, дори минимално, реши да ми навреди, това автоматично означава обявяване на война на цялото племе“, разказва той.
Едната година отпуск за Георги се оказва съдбоносна. Преди да тръгне на пътешествие, той се запознава с колежката си Сена и се влюбва.
„Любовта пламна от първия миг, в който я видях“, признава пътешественикът.
Разбрали се обаче тя да му даде една година, за да преследва мечтите си, а той, от своя страна, се връщал при нея за по един ден след всяка посетена държава.
„През лятото на 2016 г. ѝ предложих да отидем някъде да почивка, попитах я къде иска… тя не е толкова приключенски настроена, но ми каза: „Искаш ли да отидем в Мароко. Проучила съм, там има няколко племена при бедуините“. В този момент се замислих – тя щом е готова да се подложи на такива неща, само да ме накара да се почувствам добре... бързо ѝ купих пръстен. Като отидохме в Мароко, бяхме навътре в пустинята, и там, по залез слънце, на върха на една дюна ѝ предложих. Беше доста романтично“.
Днес двамата са щастливо женени, а през февруари очакват и дъщеря. И се надяват и тя да стане жител на света като родителите си.
„Бих искал да я науча да може да взема свои решения и да носи отговорност за всяко от тях“, казва Георги.
Вижте повече във видеото:
