Бас Лансдорп вижда потенциала и възможността там, където другите се страхуват да погледнат. Преди шест години холандският предприемач се отказва от кариерата си в компания за вятърна енергия, за да създаде Фондация „Марс 1“. Целта му – през 2032 г. да засели Червената планета с хора.

- Какво е Марс за вас?
- Поради някаква причина искам да отида на Марс. Никога не съм можел да обясня това свое желание. Нямам подобна страст към Луната, например. Може да се каже, че съм влюбен в Марс. Да, Луната е вълнуваща, смятам, че би било страхотно, ако отидем до Луната, но не усещам тази страст, както към Марс.

- Разкажете ми повече за вашата мисия.
- „Марс 1“ е неправителствена организация, която се занимава с организацията на първото по рода си заселване на Марс през 2032 г. Вместо да се опитваме да върнем хората обратно, ние искаме да пращаме там още хора на всеки две години. Смятам, че мисия за връщането на хората от Марс е твърде трудно, почти невъзможно да се направи.

- Защо въобще трябва да отидем на Марс?
- Вярвам, че отиването на Марс е отиваме на по-добра планета от Земята. Заселването на Марс ще вдъхновява децата да бъдат изследователи, инженери, астронавти. Ще вдъхновява възрастните да учат повече.

- Не са ли вдъхновени сега?
- Мисля, че има съществена разлика. Видяхме го при мисията на „Аполо 13“. Видяхме астронавтите тогава, когато Америка стъпи на Луната. Тогава, особено в Европа, много хора започнаха подобни обучения, много компании започнаха да работят по това. Затова наистина вярвам, че да изпратим хора на Марс ще покаже на света, че човечеството може да се обедини в такива вълнуващи събития. Наистина вярвам, че това ще промени света!

- Имате график. Къде сме в момента?
- В първите проценти от осъществяването на това предизвикателство. Има още много допълнителни проучвания, трябва да направим организацията на първата мисия през 2022 г.

Следващата ни стъпка през 2018 г. е обучение на астронавтите. Имаме стотина кандидати – хора, които реално са се записали за участие. От тях между три и шест групи от по четирима души ще бъдат напълно обучени за мисията.

- По какви критерии избирате кандидатите?
- Много е важно кандидатите да са здрави. Трябва да са умни, защото ние ще ги научим на всичко, което е нужно да знаят, за да оцелеят на Марс. Но най-важното умение е да могат да работят в екип, защото това е екипно предизвикателство. Ти си в една много малка капсула за седем месеца, пътувайки за Марс, след това за 26 месеца на планетата, докато не дойде следващият екипаж. Това наистина е най-голямото предизвикателство.

- Колко души ще отидат на Марс? И за колко време?
- Първият ни екипаж отива през 2031 г. или 2032 г. И на всеки две години ще пращаме още хора. Засега смятаме, че екипажите винаги ще бъдат от по четирима души. Така че на 10-ата година ще има 20 души на Марс. И те отиват там до края на живота си!

- Звучи малко плашещо…
- Точно това го прави толкова важна екипна работа. Над 200 хил. души са проявили интерес да отидат на Марс, откакто сме обявили тази възможност. Затова за вас може да звучи страшно, но тези хора биха направили всичко за да се сбъдне мечтата им, да получат тази възможност да отидат до Марс. Знам, че само 1 – 2% от човечеството са готови наистина да го направят. Останалите 99% буквално биха отрязали лявата си ръка, за да не им се налага да отидат на Марс. Разбирам как се чувствате, но хората, които искат да отидат, наистина не могат да разберат вас, например. Те не могат да повярват, че има хора, които не биха искали да отиват на тази огромна изследователска мисия.

- До края на живота им!
- Е, все пак всички ще приключим живота си на планета. Едни на Земята, други на Марс. Реалната цел на това пътуване е да изследваме тази планета. Вероятно има милиони учени, които изследват Земята. И ще има само четирима, които ще изследват Марс. Ще имат много неща за правене и ние наистина можем да научим много за нашата история, историята на Слънчевата система, откъде произлизаме. Всичко това можем да разберем точно от Марс, защото планетата е по-стара от Земята. Можем да потърсим живот там. Представете си колко вълнуващо би било да открием живот на Марс! Може това да е живот, подобен на този на Земята. А може да е напълно различен и това би било най-великото откритие някога!

- Смятате ли, че има живот на Марс?
- Сигурни сме, че там има живот. Досега е имало седем мисии на НАСА, така че няма съмнение – там има живот. Но знам, че ме питате дали има марсианци. Не, няма зелени човечета, тичащи на Марс. Знаем това със сигурност, защото бихме ги засекли, ако ги имаше. Те не играят на криеница. Но това, което не знаем, е дали има микроби под повърхността, или пък нещо, което да напомня за наличие на такъв тип живот. Смятам, че наистина има живот на Марс.

- Интересно е, че всичко ние ще гледаме тази мисия по телевизора! Защо?
- Няма да правим някакво наблюдение, все пак това е техният живот и би било неетично да имаме камери навсякъде. Но все пак това е най-вълнуващото нещо, което човечеството ще постигне! Дори когато Нийл Армстронг стъпи на Луната, имаше камера, която го засне! Той ни говореше на живо от собствените ни телевизори! Точно от там би дошло вдъхновението – че това е един обикновен човек, който е имал възможността да постигне всичко и го е постигнал! Ако той може да го направи и ти можеш! Това е стойността на нашата мисия. От моята гледна точка – да направя Земята по-добро място за живеене, смятам, че това е важно.

- Какви са рисковете?
- О, има безброй рискове! Няма такова нещо като „безопасна мисия до Марс“. Дори ако си астронавт, има 3,5% шанс да умреш по време на работа. 3,5% от хората, които отиват в Космоса, умират. Ако да си репортер крие риск от 3,5% да умреш по време на работа, ще изберете ли друга професия? Астронавтите знаят тези рискове, но смятат, че си струва. Защото изследват. Изкачването на Еверест крие 2,5% риск от смърт, но хората продължават да искат да покорят върха. При пушенето са 50% риск. Има много рискове – от радиация, по време на кацането. Затова смятам, че наша отговорност е да бъдем открити относно рисковете, за да могат хората да решат сами.

- Вие бихте ли отишли на Марс?
- Надявам се да отида някой ден. Не искам да бъда в първия екип, защото смятам, че съм грешният човек за това. Но наистина се надявам да мога да го направя някой ден, когато животът на Марс ще бъде по-лесен от психологическа гледна точка.

- Какво ще постигне човечеството според вас, създавайки колония на Марс?
- Най-важното нещо според мен е, че това ще ни покаже, че няма план Б. План А е да пазим планетата си, защото е нашият дом. Някои хора смятат, че план Б е да отидем на Марс. Но няма план Б. Марс е суха пустинна планета и тя не може да поеме 7 млрд. души. Показвайки на хората, че второ място за живеене в Слънчевата система не е място за всеки – това ще ни накара да помислим за това, че Земята е нашият космически кораб и ние не сме пътници, а екипаж. Трябва да се грижим за нашия кораб.