Битки между директор, учители и учители, спорове и тежки обвинения за съдържанието на учебниците и, като фон, вайкания за напредващата средна възраст на преподавателите и обещания от управляващите за по-високи заплати. Вероятно само публикациите и репортажите за отоплителния сезон са по-предвидими от тези за новата учебна година.

Темите тип „цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията между различните лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на ресорния министър, че светлото бъдеще е буквално зад ъгъла имат едно общо – те не засягат пряко големия проблем на българското образование. То е с все по-нисък престиж вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не съответстват на нивото на Европейския съюз.

Това става ясно от думите на Александър Кертин – учител с почти 40-годишен стаж, автор на учебници по история, изследовател с две книги, посветени на българския политически манталитет и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „Най-добрият учител, когото познавам”.

С него говорим броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „скандал” в просветата, който ще отшуми за максимум седмица.

Въпросът не е в цветовете

Като „търговски ход” Кертин определя целия сюжет с пускането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и значително по-слабо коментирано е с какво училището ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в досег с електронни устройства буквално от раждането си.

Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в повечето случаи говорим за дизайн, който напълно копира хартиеното издание с „бонус” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се налага ръчно инсталиране на допълнителен софтуер) и интеркативни задачи.

„Чети етикета”: Черно-белите учебници – дискриминация или по-голям избор

Историкът е участвал в разработката на електронни ресурси за учебниците на две от големите издателства у нас. Признава, че не му е известно да има официални критерии за е-учебниците: „Сега се прави опипом”. На този етап на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като надеждата е, че с годините ще бъде натрупан опит и ще има независими електронни издания, които да заемат централно място.

Това обаче трудно може да стане когато ресурси като архивите на филмотеката остават „заключени” зад високи цени и такси за ползване. Те са по силите само на едно от големите издателства… което купува електронни ресурси от чужбина. „Добрият български учебник не е добрият френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна идентичност, която трябва да се въпроизвежда в унгарското училище. А българската култура?”, пита Кертин.

Електронни учебници в училище

Според него държавата трябва да подпомогне дигитализирането на снимки, картини, аудио и видео за целите на учебниците – особено с оглед факта, че електронните издания към момента не се предлагат като отделни продукти, а има и европейски пари, които могат да се използват за целта. На този етап обаче за подобни инициативи официално не се говори и по-голямата част от усилията за модернизация на преподаването и „раздвижване” на материала идват от отделни инициативни учители.

Те, обаче, се оказват нежелани в много училища.

Еднолична власт

„Вместо акцентът да бъде върху това, че училището са учителите, училището става директорът и директорът става Тодор Живков в своето училище. Всеки директор е Тодор Живков в своето училище. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която по същество е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с конкретни педагогически постулати, а с главната функция на училището”, посочва Кертин.

Според него причината за това е, че от една има стремеж за изграждане на обща европейска идентичност, а, от друга, голяма част от обществото разсъждава в категории, формирани от образователната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая директорът е фигура с основно значение.

Въпреки протестите на родители и ученици: Уволняват учителка от СМГ

Кертин споделя, че високопоставен служител от инспектората в прав текст му е признавал: „Ние знаем, че много директори си правят каквото искат”. За това спомагат и делегираните бюджети, заради които се е случвало, например, административен ръководител да казва на учителите в своето училище „Аз губя 2000 лева”, когато стане дума за изключване на проблемен ученик.

Така и порочната комбинация от изпълнение и контрол при харченето на пари, заради която ЕК спря програма „Интелигентен растеж”, си остава в сила на равнище „училище”.

Това гони учителите

Проблемът не е свързан само с бюджетните пари. Страдат и учителите, които биват мачкани и много от по-качествените на пускат.  Това няма начин да не повлияе и на резултатите на учениците.

„Директорите на основа на вратички назначават млади преподаватели първо за една година, после за още една година на изпитателен срок, след 2 години не назначават този, а друг. Има постоянно текучество на млади преподаватели в няколко училища точно защото директорите решават по свои субективни съображения да назначават за по една година, за по една година… докато в същото време са много загрижени, че след 5 години няма да има учители”, разказва Кертин.

По думите му случаи като този със СМГ придобиват гласност, защото в елитните училища преподавателите имат по-голямо самочувствие: „В основното училище в „Люлин” учителите са притиснати от двете страни – от една страна са малко по-малко поддаващи се на управление и правила ученици и зад гърба им – техните родители, от другата страна е директорът, авторитарен директор, който е концентрирал цялата власт.

Зам.-министър на образованието за скандала в СМГ: Не може директор да разединява

Механизми за контрол според Кертин няма – в педагогическия съвет има „вътрешни и външни боляри” т.е. има учители, които винаги ще са с ръководството; инспекторатът няма възможност да следи в детайли ставащото във всички училища, а даже законово да се регламентира мандатност на директорите, не е сигурно, че това ще доведе до резултат (в сърцето на София има училище, в което директорът от 15 години е и.д., дошъл на поста без конкурс).

Учителските психопрегледи – „Сталинизъм” и погрешен подход

Според учителя така се стига до ситуация, в която колегите му или напускат, или се примиряват. Той признава, че днес не би влязъл в професията.

Какво е решението

За Александър Кертин най-доброто решение е разделянето на директорската длъжност на две – мениджърска и педагогическа: „Педагогическият директор да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът мениджър може да оперира ефикасно с парите, но двамата взаимно да се контролират”.

Според преподавателя наличието на отделен педагогически директор ще намали текучеството и така няма да се получават ситуации, в които един клас преминава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „Няма да разполага безконтролно с пари, ще му трябват учители, които си вършат работата, а не учители, на които да определя какво ще работят”.

Преди 15 септември: Стотици са свободните места за учители

В момента буквално не минава седмица без талантливи ученици да донесат медали за България от международни състезания. В същото време обаче международни изследвания показват, че средното ниво на грамотност и полезни знания в нашите училища е катастрофално ниско.

„В областите, които са независими от локален контекст като природо-математическите науки, индивидуалният талант и способности изтласкват ученика на високо място, защото той се състезава в една област, в която всички са равни. Когато започнем да се занимаваме с обществено-научната област, тук става много по-сложни, защото изключително значение имат културата, сред която живееш, дори и колективния манталитет, отношението към знанието”, обяснява Кертин.

Изследване: Около 40% от българските ученици са функционално неграмотни

Според него у нас има „абсолютно пренебрежение към знанието, което не носи още утре пряк дивидент, някаква печалба, не те води на някъде”. Така и даже деца в трети и четвърти клас заявяват за дадени предмети, че „това не ми трябва” – нещо, което той смята за абсурд. Няма как те да бъдат спечелени отново със смазани и демотивирани учители и учебници, които още не са влезли в XXI век.

„Това, че ще увеличат с 15% заплатите, че ще обещаят още повече увеличение на заплатите, няма никакво значение. Новият учител ще дойде при тези 15%, той няма база да сравнява, но попадне ли в училището, там, където няма мотивация и всеки ден ще си къса нервите, той ще намери друга заплата такава. Трябва да се започне с промяна в организацията на училището (…) трябва да има някаква критична маса от хора, които да са мотивирани да възпроизвеждат културно-национална идентичност”, убеден е Кертин.