Екип от преподаватели и студенти от СУ създадоха универсална методология, чрез която да се поставя оценка на ротационните председателства на Съвета на ЕС.

Така вече ще имаме обективен критерий за това справила ли се е дадена държава като „сърце” на общността, или не.

Вижте повече за изследването тук!

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Раждането на идеята

В началото на 2018 г. България застана начело на Съвета на ЕС. След края на председателството, обаче, оценките за приноса на България са крайно разнопосочни. Някои казват, че председателството е било успешно, други твърдят обратното.

Според проф. д-р Ингрид Шикова обаче е погрешно председателствата да се категоризират като успешни или неуспешни. Вместо това всяка държава трябва да получава оценка в числов вид. „Думата „успешно“ е много абстрактна. Какво значи „успех“? За един ученик е важно просто да си вземе изпита, докато за друг от значение е колко висока оценка ще получи. Успехът е въпрос на гледна точка”, подчертава тя.

Липсата на универсална методология, която да позволява по прозрачен и обективен начин да се прави експертна оценка на всяко едно председателство, кара проф. Шикова да поеме инициативата за създаването на такава. Така през лятото на 2018 г. екип със специалисти в различни области и студенти от Философския факултет се захващат с нелеката задача да изведат формула, която да е приложима за всички държави членки на ЕС.

Работният процес

Работата по проекта включва анализирането на документи от институциите и отчитането на резултатите от проведените анкети, за да се изчисли доколко даденото председателство е успяло да придвижи законодателството на ЕС и дали незаконодателните инициативи (както тези по линия на Западните Балкани за България) са постигнали напредък.

Сред източниците на информация, които екипът използва са: програмата и отчетът на правителството, официални документи на ЕК, ЕП  и Съвета на ЕС, както и проведените интервюта с експерти.

Работният процес е изключително труден и продължава почти година, но резултатът  е налице – създадена е оригинална, научно обоснована методология за оценка на ротационните председателства.

Оценката на България

Скалата за оценяване е от 0 до 100. България получава оценка 60,2.

На пръв поглед резултатът е незадоволителен. Според проф. Шикова обаче на практика е невъзможно, което и да е председателство да получи по-висок индекс от 70-75. Затова резултатът на България се определя като много добър.

Как са се справили другите – това е сред бъдещите задачи на изследователския екип, който трябва да получи достъп до голям обем от информация и документи от всяка държава.

Той ще търси сътрудници от другите членки на ЕС, които да подпомагат оценяването на председателствата занапред. Целта е да се избегнат бъдещи проблеми и грешки не само при следващото председателство на същата държава, но и на останалите страни от ЕС.